Къде и как живеят децата в България и колко са те всъщност
В деня, в който седмокласниците от цялата страна полагат изпит по
български език и литература като част от националното външно оценяване,
в „Числата на седмицата” днес обръщаме внимание именно на най-малките.
Колко деца има в България, къде те са най-много, колко са образовани и в
какви условия живеят?
1000 по-малко деца са били преброени в България през миналата година в
сравнение с година по-рано. Така техният брой към края на 2024 г. се равнява на
1 103 000. Когато говорим за деца, това обхваща всички все още ненавършили
18 години. Като дял от населението на страната у нас те представляват 17%.
Кои са областите, в които децата са най-много и съответно най-малко, като дял от
населението в тях? Първенец с разлика от 4% пред останалите е Сливен. Близо всеки
четвърти жител на тази област е дете. Следват областите Ямбол и Бургас с почти равен
дял от по 18-19%, а с процент под тях се нареждат Стара Загора, Пловдив и Варна.
Столицата заема едва седма позиция по дял на най-малките.
Най-малко деца живеят в Смолян – едва 13% от населението на областта е под
18-годишна възраст. Второто място е за Видин, а третото – за Габрово. И в двете
области децата са около 14%. Класацията на първите 5 области с най-малък дял деца
продължава с Кюстендил, Кърджали и Русе.
С 2600 са се увеличили учениците през миналата година. Така броят им е надхвърлил
713 000. 12 училища обаче са затворили врати. Най-посещаван през тази учебна година
е началния етап на образование – 93% от децата между 7 и 10 години са записани
на училище. С покачването на възрастта обаче процентът спада. В прогимназиалния етап той
е вече под 90, а в гимназиален – дори под 85%. Процентът на посещаемост на този най-висок
етап от училищното образование е най-висок в столицата. Разликата с останалите области в
страната не е особено голяма, с изключение на Сливен, където почти всяко второ дете между
14 и 18 години не посещава гимназия.
Средният годишен доход на лице от домакинство, в което има поне едно дете, е малко над
11 хиляди лева. За последните 10 години този доход се е увеличил два пъти и половина, а за
последната година – със 17%. Увеличил се е обаче и средногодишният разход през миналата
година, при това повече от дохода – с 23%. Ако върнем и него 10 години назад обаче, ще
видим че промяна в ситуацията реално няма, тъй като и разходът на домакинствата с деца
, и доходът е нарастнал два пъти и половина за въпросния период от време.
28% от българските деца са изложени на риск от бедност, което, за съжаление, е с 1% повече от
предходната година. Образованието и професията на родителите остават ключов фактор за това.
7 от 10 деца, чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.
Какви са материалните лишения, които най-често търпят?
На първо място това е почивката извън дома за поне 1 седмица в годината. На такава не може да
отиде почти всяко четвърто дете. Да притежава колело, кънки или някаква подобна екипировка да
игра навън е невъзможно за всяко пето дете. Почти еднакво непосилни са редовните занимания
като плуване или свирене на някакъв музикален инструмент, купуването на два чифта обувки за
един сезон, участието в училищни екскурзии или други платени училищни дейности.
Добра новина
Оказва се, че децата, които пристигат или се завръщат в България, са в пъти повече от тези, които
я напускат. Напусналите през миналата година са 1318. Настоящия адрес на 40% от тях е бил
променен с адреси в Германия и Великобритания, а третото място е за Нидерландия. Децата на
български имигранти, завърнали се у нас обаче, заедно с децата на чужди граждани, получили
разрешение или статут за пребиваване в България, са близо 10 хиляди. 2600 от тях са пристигнали
от Украйна, 1600 от Сирия, 1200 от Турция, почти 1000 от Германия, което също неколкократно
надхвърля бройката на заминалите за Германия. Списъкът на първите пет държави на произход на
тези деца затваря Русия с близо 700 непълнолетни.