Кабинетът приема националната стратегия за киберсигурност наречена „Киберустойчива България 2020”.
Анализ на експертите от Съвета по сигурността показва какви са силните и слабите страни, възможностите и заплахите за киберсигурността на страната. От него е видно, че ниската технологична култура в част от структурите на централната и местната изпълнителна власт е една от слабите страни на България в тази сфера.
В текстовете като слаби страни се разглеждат още и липсата на ясни политики и правила за осигуряване на киберсигурност.
Силни страни на България обаче са бързият интернет, високата степен на проникване на информационните технологии, както и висококвалифициран човешки ресурс.
Сред възможностите за страната за осигуряване на киберсигурността авторите на стратегията виждат привличането на „неангажиран човешки ресурс“ – включително и от сивия сектор, хакери и т.н. Като заплахи обаче са посочени икономическата изостаналост на страната и нарастването на дигиталната зависимост.
Високата степен на използване на социалните мрежи, които могат да бъдат разглеждани като канал за възможно проникване, шпионаж и тероризъм, също е част от заплахите пред киберсигурността в България.
Като цяло интернет е неконтролируем канал за дезинформация, защото чрез него лесно може да бъде създадена паника, психоза, финансова нестабилност, и други, е записано още в стратегията.
Според авторите й основните източници на организирани кибератаки може да са държавни, военни и терористични организации, индустриален шпионаж, киберпрестъпници.
Целта на проекта за национална стратегия е до 2020 година България да успява да защити своята киберсигурност, но без да нарушава основните права и свободи на гражданите.
Зареждане ...