1.8 милиона българи попадат ежедневно на фалшиви новини – ВИДЕО

Евроизборите ще бъдат първият сериозен тест за мерките срещу фалшивите новини, смята вицепрезидентът Илияна Йотова

100 млн. вида информация стават част от дневния новинарски поток всеки ден. Тя се споделя на различни места и затова никой не може да каже какъв е мащабът й. Най-бързо се разпространяват фалшивите новини, докато за истинските информации е необходимо 6 мин., за да достигнат до 1500 души.Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в международната конференция „Фалшивите новини на истинските тролове”.

В дискусията политици, представители на европейски и местни институции, на технологични компании, експерти, общественици и журналисти обсъдиха измеренията и последиците от дезинформацията и начините за борба с нея. Сред тях бяха бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова, бившият външен министър Соломон Паси, евродепутатите Ангел Джамбазки и Петър Курумбашев и др.

 

„Евроизборите ще бъдат първият сериозен тест за това как се изпълняват мерките в борбата срещу фалшивите новини. Предизборната кампания ще бъде коренно променена и различна от това, което сме виждали досега – и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми”, каза вицепрезидентът.

Йотова коментира действителността у нас и попита възможно ли е да има фалшиви новини, ако не се водят фалшиви послания и политика.

Ние не сме застраховани от всички тези негативни тенденции. В едно изследване, направено през тази година, се посочва, че около 1.8 млн. души в България ежедневно попадат на лъжлива информация. Ще бъде интересно да проследим колко от изказванията и публикациите по време на предстоящата предизборна кампания за европейските избори ще бъдат причислени към дезинформацията. Евроизборите ще бъдат и първият сериозен тест за това как се изпълняват мерките в борбата срещу фалшивите новини. Предизборната кампания ще бъде коренно променена и различна от това, което сме виждали досега – и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми”, подчерта вицепрезидентът.

Тя посочи, че за тези негативни процеси спомага непознаването на редица европейски политики и документи, не само от голяма част от гражданите, а и от някои политици. Според нея когато не се познават тези документи, започваш да си измисляш неща, които не съществуват. По думите ѝ редица документи ще бъдат интерпретирани грешно заради незнание как точно действат самите институти и механизми на ЕС.

Йотова заяви, че е невъзможно да се направи универсален антидот срещу „фалшивите новини”, но те могат да бъдат ограничени. Според нея за това са необходими политическа воля, сили и енергия от най-малкото ниво на управление до европейските институции.

 

Трябват регулации срещу фалшивите новини.Това заяви министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова по време на конференцията.

“Това, което ни обединява винаги, е търсенето на истината. Когато говорим за фалшивите новини, аз искам да ги разглеждам в три категории – какво са фалшивите новини, могат ли и как да променят изборни резултати, и пречупено през личната ми кауза срещу тях. Вярвам, че борбата с фалшивите новини – това е една кауза, около която цялото общество трябва да се обединим. Смятам, че днес застраховани срещу фалшивите новини няма. Всички сме потърпевши, независимо дали в качеството си на граждани, представители на институция или политици”, каза Павлова.

“Ако доскоро казвахме чух по телевизията, прочетох във вестника, това вече не е така. Всеки казва прочетох в интернет пространството. Там мащабите са грандиозни. Те наистина надминават всичко, което можем да си представим. Интернет пространството всъщност е една галактика, бих го нарекла. Имаме над 1,3 млрд. уебсайта, които произвеждат новини. За съжаление една голяма част от тях са фалшиви уебсайтове, които произвеждат “новини”, допълни тя.

“Няма как да има една институция, един човек или една държава, която самостоятелно да се пребори с този процес. Затова казвам, че заедно ние като общество трябва да се преборим с това нещо”, каза още Павлова.

“Факт е, че фалшивите новини се разпространяват шест пъти по-бързо, отколкото истинските новини. Много по-лесно достигат и по-лесно хората се доверяват на фалшивите новини. Това е една тенденция, за която аз нямам отговор защо, но трябва да намерим отговора как да преодолеем този процес. Това е липса на доверие, прозрачност, лидерство, вероятно към които всички ние сме длъжници и трябва да направим този процес. Следващата година има избори, но статистиката показва, че 18 държави в света вече са срещнали сериозен проблем с фалшивите новини. България също е имала такива проблеми. Всички помним изборите през 2013 г. и т. нар. “Костинбродска афера”, която изкриви изборния резултат и наистина подведе гражданите по един манипулативен начин”, обясни министърът на българското европредседателство.