Изследване: Според 73,7% от журналистите има корупционни практики в българските медии

Според 73,7% от журналистите има корупционни практики в българските медии.

Това заяви пред БНР Вера Славчева – съавтор в национално представително проучване „Световете на журналистиката“,

чиито първоначални данни ще бъдат представени утре.

Става дума за международното изследване, включващо национални представителни проучвания в 120 държави.

Проучването се прави от 2010 г., като в момента е в третия етап, който обхваща периода 2021 – 2023 г.

Славчева добави, че в изследването се разглеждат много широк спектър въпроси – всичко, свързано със състоянието на журналистиката в страната.

По думите й изследването се прави по международни стандарти, които са доста високи.

„Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите журналисти.

Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават много от отговорите,

които търсим – защо и как се случват нещата.

Затова ние в Източна Европа сме въвели допълнителни въпроси.

Тези за корупцията не се задават в другите държави.

Въпросът с корупцията не седи в такава голяма степен във всички държави, в които е представено проучването.

При нас стои в голяма степен и затова го въведох тук“, обясни тя в интервю за предаването „Преди всички“.

Славчева вижда положителна промяна в това, че преди журналистите са говорили за тези проблеми много абстрактно, като не се е говорело за ролята на самите журналисти в това,

а сега вече журналистите говорят много повече за своята роля.

За 4 години се наблюдава сериозен спад в броя на журналистите,

което е показателно за състоянието ѝ, каза тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 г. Средната възраст през 2016-2017 г. пък е 42 години, а сега – 50.

В момента само 61% от журналистите получават 100% от доходите си от работата си като журналисти, останалите са от друг вид дейност,

като връзки с обществеността или корпоративна комуникация, рекламен бизнес и т.н., изтъкна Вера Славчева, което според нея е проблематично.

Христофор Караджов, който също е съавтор на проучването, подчерта, че не се наблюдават неща, които са някаква страхотна тайна за българската журналистика.

„Получаваме емпирично потвърждение на тенденции, процеси и проблеми, които наблюдаваме всички като общество“.

Успяхме да мобилизираме подкрепа от „Алфа рисърч“, от фондация „Работилница за граждански инициативи“.

Нещата, които се откриват в проекта, темите, които стават ясни, увеличават апетита ни да разберем не само какво се случва, но и какво може да се направи, коментира той.

Караджов, който е преподавател в САЩ, посочи, че броят на заетите в журналистиката намалява навсякъде.

По думите му и самата дефиниция за това кой е журналист се променя със социалните медии.

„Ние не сме някакво изключение.

Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, но всичко, което се случва в света, се случва и при нас“, отбеляза той.

По думите му се различава това, което журналистите усещат като свобода на изказване в социалните медии, и свобода на влиянието.

Вера Славчева допълни, че в изследването има споменаване на конкретни имена, практики, свързани с моментната политическа обстановка.

Това, което тя не може да си обясни, е:

„Когато питаш журналистите за свободата – колко свобода имат новинарските медии в България например,

много голям процент от тях казват,

че имат много малка или никаква свобода. Но когато ги питаш за личната им свобода в избирането на новинарски истории, по които да работят,

или върху какво да се фокусират в материалите си, говорят за голяма степен на свобода.

Това ми навява някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше много висока степен на автоцензура“.