столът

Изложбата „Столът като символ“ се открива на 13 юни в София (СНИМКИ)

Изложбата „Столът като символ“ ще се състои от 13 юни до 30 юни в София в галерия „Средец“.

Във време, когато дизайнът се радва на безпрецедентна популярност в Европа и по целия свят, проектът „Столът като символ – влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България“ предлага интригуваща възможност да се запознаем с един от най-интересните и значими периоди за българското изкуство чрез един обект – столът.

Периодът от Освобождението до края на първата половина на ХХ век, е време, в което модерните идеи в Европа, поставят нови изисквания към художествения живот у нас, налагат се нови стилови и художествени тенденции.

Столът е сред обектите, които най-красноречиво отразяват естетическите и художествени търсения на времето, функционалност, употреба на материали и устойчивост.

Изложбата включва столове и други предмети с историко-художествена стойност, достигнали до България от Централна Европа, или изработени от български майстори в стила на епохата. Събитието ще се състои от 13 до 30 юни в столичната галерия „Средец“.

Посетителите ще могат да се запознаят с бита на българите в периода след Освобождението, в който бързо и ясно изразено навлизат европейският дизайн, дух и култура.

Задачата на проекта е да активизира културното сътрудничество и диалог на европейско равнище, като прави препратка и преход към Австрийското председателство на ЕС в периода юли – декември 2018 г.

В рамките на проекта ще преплитат минало и настояще, за да подчертаят в българското културно наследство – традиции, многообразие и новаторско търсене – в дългосрочен план.

Целта на проекта е да предизвика интерес и насочи вниманието на широк кръг от хора и по този начин да създаде положителен ефект върху туристическия сектор чрез участие в инициативите и събитията на „Европейската година на културното наследство“ (2018 г.), и „Пловдив – европейска столица на културата 2019 г.“, което ще даде възможност за изява и на млади български творци.

Участници в проекта:

  • Валентин Щинков – ръководител на проекта;
  • Д-р Боряна Вълчанова – изкуствовед, автор на текстовете по проекта;
  • „Карпузов и син“ ООД – студийна и репортажна фотография;
  • „Фатум“ ООД – печат и предпечат;
  • „Атиа принт“ ООД – дигитален печат, пространствено оформление и 3D;
  • „Студио Графика“ – графичен дизайн;
  • Георги Цачев – експонати, частна колекция;
  • „Ванина-Л“ ООД – ателие за рамки;
  • Любомил Драганов – художник;
  • Зоран Мише – художник;
  • Горан Тричковски – художник.

Още малко история

Периодът от Освобождението (1878 г.) до края на Първата световна война (1918 г.) е интересен и динамичен за българското изобразително изкуство и архитектура.

София, като столица на България е сред първите градове, които се обръщат към архитектурните стилове и художествени течения в Европа, а също към съвременните строителни похвати и новаторско мислене.

Настъпват бързи промени в нейния живот, свързани с нарасналите икономически възможности в страната, стремежа към достигане нивото на Западноевропейската култура, повишаването на културно-битовите потребности на новосъздадената и бързо забогатяваща българска буржоазия. Не на последно място е появата на чужди и наши български художници, архитекти и декоратори, получили образование в едни от най-престижните университети на Стария континент.

Тези промени проличават най-ясно в областта на архитектурата, която впоследствие повлиява силно и на дизайна.

На фона на активни икономически и културни процеси българската архитектура извървява пътя от строгия класицизъм, пищните неоренесанс и необарок, през изисканата предизвикателност на еклектиката до сецесиона (от немски: Sezession, „отцепване“; синонимен на „ар нуво“ и „модерн“), който създава съвършено нова художествена линия.

От първите фази на архитектурното проектиране до последния детайл на вътрешните пространства и мебелния дизайн, художниците и архитектите, прилагат освободени от предшестващите догми творчески принципи. Въпреки липсата на връзка с местните архитектурни традиции, неостиловете и сецесионът показват своето силно присъствие в България до началото на ХХ век.

Както в Европа, така и тук те демонстрират една структура, лишена от задължителни канони. Често пъти авторската интерпретация играе съществена роля. Търсенето на оригинални решения и новаторство от страна на творците, съпътства всеки творчески процес, но през целия XIX и XX век тази тенденция доминира.

Сецесионът е един от стиловете, който несъмнено изиграва забележителна роля в развитието на града, изтласквайки стереотипите, давайки пълна свобода на индивидуалния израз, със своите принципи на функционалност, нови идеи за вътрешните пространства и дизайн. Архитекти, живописци, декоратори и резбари, без да нарушават стилистиката на сецесиона, създават свой стилов език.

Проявите на сецесиона в България имат своите специфики, резултат от историческото развитие и икономическите възможности в страната. Основна цел на стила е обединението на изкуството с всекидневния живот, стремежът към създаване на един хомогенен стил на базата на споделени идеи и идеали, който да намери израз не в единството, а в различията.

Нежелаещ да се примири със скучното многообразие, заобикалящо човека, сецесионът постепенно навлиза във всички сфери на бита, не само архитектурата, но и мебелите, домашните предмети, дори облеклото и прическите. Сервизи, чинии, вази, рамки за снимки и картини, декоративни пана и т.н. се появяват в интериора на българското жилище, които много често са внос от Австро-Унгария и Германия.

Обзавеждането е неразделна част от вътрешната архитектура. Едни от най-бързо развиващите се мебели в жилищния интериор, през всички исторически епохи са мебелите за седене.

Столът е един от обектите, който най-красноречиво разказва историята на дизайна и отразява естетическите тенденции, социален статут и вкус.

Разположението на мебелите и изборът на цветовете, разкрива характера на неговите обитатели, превръщайки интериорното пространство в своеобразен автопортрет. Интериорът е територията, която не само разкрива част от интимното пространство на неговите обитатели, но и духа и характера на времето.

- реклама -