Изъмбард Кингдъм Брунел: Човекът, който построи света

Изъмбард Брунел
Изъмбард Кингдъм Брунел е един от най-всестранно развитите и дръзки инженери на XIX век.

Той проектира тунели, мостове, железопътни линии и кораби във времето на Индустриалната революция, но не тази от началото на XX век, а тази с все още романтична представа за развитието на света, когато всичко е изглеждало възможно, а каквото не е било известно, е било измислено.

В анкета на ВВС от 2002 г. Брунел е втори в класацията за най-великите британци – след Чърчил и преди Шекспир. Всичко това – заради проектите, в които Брунел участва, и които са толкова много и така значими, че той става легенда още приживе.

Измисля гениални решения за инженерни проблеми, следи новостите и ги използва, не се страхува от грешки.

За своя кратък живот Брунел построява 25 железопътни линии в Англия, Ирландия, Италия и Индия. Проектира и ръководи построяването на 8 пристанища и сухи докове, пет висящи моста, 125 железопътни моста и три парахода. Публикува и проект за строителството на Панамския канал.

Той е толкова значим, че понякога дори го наричат „човекът, който построи света”.

Брунел е роден на 9 април 1806 г. в Портсмут. Баща му сър Марк Брунел е френски инженер, който бяга от Франция по време на революцията. Изъмбард получава образованието си както в Англия, така и във Франция.

Първото забележително постижение на младия Брунел е участието му в планирането на тунела Темза от Родърхит до Уапинг, завършен през 1843 г. Днес съоръжението е част от системата на лондонското метро.

Брунел е най-известен с проектирането и изграждането на мрежа от тунели, мостове и виадукти за Голямата западна железница.

През 1833 г. той е назначен за главен инженер и започва работа по линията, която свързва Лондон с Бристол.

Истински впечатляващи са постиженията му по време на изграждането на виадуктите в Хануел и Чипенхам, Мостът Мейдънхед, Тунела на кутията и гара Бристол Храм Медс.

Брунел остава в историята с проектирането на един от първите висящи мостове.

„Клифтън Съспеншън Бридж“ в Бристол е една от най-красивите инженерни структури в света.

Мостът е разположен над ждрелото на река Ейвън, общата му дължина е 230 метра, а височината над реката е 190 метра. Строителството на висящия мост е извършвано в продължение на28 години – от 1836 до 1864 г. Процесът е прекъсван и отлаган няколко пъти.

Брунел започва изграждането на моста по свой собствен проект.  Това е първото мащабно строителство в кариерата му и един от първите висящи мостове в света. За съжаление, Брунел умира през 1859 г., преди да успее да финализира работата си.

За сметка на това гара „Падингтън“ в Лондон е истински паметник на ранно-индустриалната архитектура, проектирана и изпълнена от Брунел.

Интересен момент в историята е, че Брунел се вози на влак за първи път през 1831 г.

Тогава той пише в дневника си: „Пиша тези нечетливи редове, разклатен от железницата до Манчестър. Не е далече времето, когато ще си пием спокойно кафето и ще пишем, докато пътуваме безшумно и плавно с 45 мили в час”.

Сред основните идеи на Изъмбард Брунел как да се осигури комфорт на пътниците във влака, е въвеждането на по-широк коловоз, съответно, по-широки оси за машините. Той води неравна битка с инвеститорите, като напомня, че за използвания тогава тесен коловоз няма специална техническа причина, просто първите траверси са взети директно от мините, където стремежът към стесняване е оправдан.

Макар да построява няколко широки участъка на Западната железница, те са свързани с неудобството да се сменя влака, където вече са построени тесни участъци.

И ако за пасажерите смяната е малка разходка, за товарите е много неефективно – а е скъпо тепърва да се подменя всичко. Така че тази битка на Брунел е неуспешна, а познатият днес влаков коловоз е утвърден като стандарт.

С работата за Западната железница е свързана обаче и една от най-гениалните идеи на Брунел – възможността пътниците да си купят билет на гара Падингтън в Лондон, да пътуват с влак до Бристол, оттам с файтон до пристанището, където да се качат на параход и да акостира в Ню Йорк.

Така Брунел открива ерата на презокеанските лайнери, като построява „Великият Запад” – първият параход, в чиято конструкция освен дърво има метални нитове.

Той прекосява океана за рекордно кратките 14 дни и при рекордно нисък разход на гориво, след което прави десетки курсове.

През 1847 г. проектираният от Брунел „Великобритания“ е пуснат на вода. Този съд се смята за първият модерен кораб, изграден по-скоро от метал, отколкото от дърво, задвижван от двигател, а не от вятър или гребла. При това „Великобритания“ е първият кораб, който се задвижва от витло, а не от гребло, а също така е и първият с метален корпус, който прекосява Атлантическия океан.

През 1852 г. Брунел се създава трети кораб, по-голям от предшествениците й, предназначен за пътувания до Индия и Австралия.

„Великият Източен“ (първоначално наречен „Левиатан“) е конструиран по най-модерната технология за своето време: почти 210 метра дълъг, оборудван с най-луксозната екипировка и способен да превозва над 4000 пътници.

„Великият Източен“ е проектирана да пътува без спиране от Лондон до Сидни и обратно (тъй като по онова време погрешно са смятали, че Австралия няма запаси от въглища). Корабът остава най-големият, построен до началото на XX век.

Далеч изпреварил своето време корабът не донася финансови приходи на собствениците си –  ще минат няколко десетилетия, преди трансокеанското пътуване с параход да се превърне в основна индустрия.

Носейки само загуби, „Великият източен“ все пак се оказал полезен, когато през 1865 г. се наложило да се прокарва телеграфен кабел по дъното на Атлантика.

Брунел умира от инсулт на 15 септември 1859 г.