Иван Димитров „Федерация Български пациентски форум“ пред FN: Проблемът в ТЕЛК е от недофинансиране на системата

Държавата води много ясен и систематичен геноцид срещу хората на хемодиализа

хемодиализа пациенти ТЕЛК Иван Димитров здравеопазване

Пациенти на хемодиализа в Ловеч остават без животоподдържащи лекарства и консумативи. Те са принудени сами да си купуват медикаментите, които всъщност им се полага, на някои от пациентите се наложило да си купуват кръв от черния пазар, за да поддържат нивото на хемоглобина си чрез кръвопреливане.

За всичко това алармираха от Федерация Български пациентски форум. За проблемите в здравеопазването и неразбориите в системата на ТЕЛК говорим с председателя на организацията Иван Димитров.

Какво се случва в болницата в Ловеч?

За съжаление, се случва това, което предрекохме преди няколко месеца, че ще се случи, а именно болниците започнаха да не купуват консумативи и медикаменти за диализните процедури. НЗОК твърди, че е превела парите и до няколко дни проблемът ще бъде решен. Обаче касата е въвела лимитиране на диализата в размер на 13 процедури на месец и, ако се налага допълнително лечение, то ще влиза в следващия месец и така до края на годината. Има опасност това да доведе до отказ на болниците да приемат пациенти или да компенсират по някакъв начин, но за това не мога да кажа нищо в момента.

Какво е състоянието на хемодиализите в страната, в частност какво се случи с хемодиализата във Видин?

90% от диализите, които се намират в държавни и общински болници, са в тежко състояние. Причината е, че от години държавата е изоставила ангажимента си да купува и подменя остарялата техника. Както и във Видин, който не е частен случай. Ако подобен на този медицински одит се направи и в другите болници, ще се види, че и те са в същото състояние.

Т.е. Вие твърдите, че освен, че диализните центрове са в плачевно състояние и амортизирани, НЗОК въвежда и ограничение на процедурите?

За съжаление, да! Касата решава вече колко дълго един пациент да е на животоспасяваща процедура. Ако е определила 13 процедури на месец, не зная какво трябва да направи съответната хемодиализа, за да помогне на пациента. Ние искаме някой да даде отговор какво става след това – независимо как се нарича ограничението. Лимитираните дейности на касата имат различни имена и трактовки в документацията на касата.

Транспалнтациите у нас са много малко, от друга страна Вие твърдите, че се лимитира и хемодиализата. Това какво означава?

Това означава, че освен, че не предлагаш качествена хемодиализа, ти съзнателно ги обричаш на риск за техния живот. Защото колкото по-дълго тези хора стоят на хемодиализа, толкова повече те се увреждат до степен, в която стават неподходящи за трансплантация. Т.е. държавата прави така, че тези хора да се доувредят, така че изобщо да не стигнат до трансплантация. От години се опитвам да обясня, че държавата води много ясен и систематичен геноцид срещу хората на хемодиализа. Процедурата, както знаете, замества работата на увредения бъбрек на тези пациенти. Ако те не бъдат лекувани правилно, започват необратими увреждания на други органи. Такъв е случаят в Монтана, където за 2017 г. са регистрирани 21 починали в хемодиализата. При положение, че в цяла Европа това е поддържаща терапия до трансплантация.

Вие като организация какво правите, за да помогнете на тези хора?

Започват протести в леглата. Защото за съжаление тези хора са трудноподвижни. Ще протестират със снимки от леглата си. До дни ще обясним на обществото с доказателства какво се случва, с ясни доказателства, и се опитваме да накараме хората с власт да разберат, че не могат да неглижират проблема, защото умират хора.

Какво е вашето становище по отношение на проблема с ТЕЛК-овете?

Всички сме виждали, за съжаление, по паркингите лъскави и луксозни автомобили с инвалидни стикери – ТЕЛК разрешения. В същото време сме свидетели на многобройни случаи на хора, които наистина имат нужда от правилно решение, но вместо това им намаляват процентите за трудоспособност. За сметка на това хора, които са видимо здрави, получават решения. Тук наистина трябва да се произнесат компетентните органи. И, ако наистина се докаже вина, някой трябва да понесе отговорност.

Проблемът е в недофинансирането на системата. Тези лекари, които работят в ТЕЛК, наистина получават смешни пари. Това е източник на корупция. През годините неведнъж сме повдигали въпроса тези комисии да бъдат заплатени достойно, за да не се получава подобно нещо.

Не е ли работа на лекуващия лекар и специалиста да определи степента на нетрудоспособност?

В България здравеопазването се извършва от чиновници. Лекарското мнение и становище е пренебрегнато.

Ето вчера ми се обади трансплантиран пациент със съпътстващи заболявания, на когото преди три години ТЕЛК е дал 91%, както и трябва да бъде, като се позовава на точка, член, алинея от закона. По същата точка, член, алинея, сега ТЕЛК решава, че той е по някакъв начин оздравял (поникнал му е нов бъбрек) и му дава 75%. По същия начин по сигнали на пациенти от цялата страна се оказва, че документално за крайната оценка, освен по документи, решаващ глас има и шефът на ТЕЛК. Точка по въпроса! Ние искаме това да се промени, да има точен регламент.

В Европа как се случва този процес?

Тези комисии се съобразяват изцяло с решението на лекуващите лекари. И никой няма право да разсъждава върху това решение. Сега друг е въпросът как тази документация ще бъде издадена в България.

Ако има електронно здравно досие, ще има ли начин за злоупотреби?

Естествено, че не! Защото там се вижда цялата история на заболяването. Ние от години призоваваме за въвеждане на системата, регистри и всичко. От първия ден се проследява цялото ти лечение. Това води до предвидимост, което значи, че държавата трябва да се ангажира с определени дейности по значими болести. Т.е., ако регистърът покаже, че в България има голям брой пациенти с нефрологични или сърдечно-съдови заболявания, държавата трябва да се ангажира с превенция на тези заболявания и цялото ни общество да има профилактика на тези заболявания. Няма регистри – няма ангажимент. В противен случай се позоваваш на СЗО, която предполага някакви стойности. Но в Европа, както и в България, имаме повече болни от едно или друго, което не е валидно за целия свят.