Държавното знаме като основен символ, изразява суверинитета и заедно с герба е отличителен белег на всяка страна в международните и отношения. Знамето е един от основните елементи на държавната символика.То е тясно свързано с историята, бита религията и традициите на всеки народ.
Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в Конситтуцията на Република България
- Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.
По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България
До приемането на християнството българите са използвали конската опашка като военно знаме. След покръстването българите започват да използват знамена, подобно на византийците. Но като цяло данните за български флаг от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни.
По времето на османското владичество хайдутитеи войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.
Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски.
По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.
Самарското знаме – основното знаме на Българското опълчение носи трите панславянски цвята– червен, бял и син.
Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозагорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г.
Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов– Стиляна, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война– второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на НВМ.
Бяло, зелено, червено
След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“
През 1947г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.
