Влад Цепеш Дракула Николай Овчаров, Свищов разкопки крепост

Историци: Граф Дракула е българин

Връзката между влашкия владетел Влад III Цепеш, по-известен като граф Дракула с Второто българско царство след падането на България под османско робство, представиха във Велико Търново археологът проф. Николай Овчаров и историкът и преподавател във ВТУ проф. Пламен Павлов.

За това съобщава „Труд“.

От месец проф. Овчаров извършва археологически проучвания в средновековната крепост „Калето“ в Свищов. Той лансира тезата, че крепостта е била една от резиденциите на Дракула.

Двамата историци са категорични, че Дракула е наследник на българското царство. Един от силните им аргументи е, че неговият дядо – Мирчо Стари от рода Басараба, който е бил съратник на цар Иван Шишман, главен е за воевода от него и който става владетел на Влашко от 1386 до 1418 г, е от българо- кумански произход и след убийството на Иван Шишман. Така той става негов правоприемник.

„За разлика от останалите като Крали Марко и Душан, цар Иван Шишман и Мирчо Стари никога не са били васали на Османската империя и не са давали войска за нея. Те са и най- яростните противници на османските нашественици“, посочи проф. Овчаров.

Според археолога и историка проф. Пламен Павлов след като завзема Дръстър /б.а.Силистра/ и прогонва турците от Добруджа, Мирчо Стари оповестява това в грамота на български език. Всички негови грамоти са писани на български.

Двамата учени уточниха, че Влад III Цепеш също остава в историята освен с кръвожадната си саморазправа с османските нашественици и като най-ярък борец срещу османския поробител на Балканите.

Двамата учени приведоха различни доказателства за своята теза, главно от писмени източници, които се пазят в Румънската академия на науките. Сред най- убедителните документи са грамотите на влашките и молдовски владетели. През XIV век такива грамоти за дарения има в български манастири в Атон, в Преображенския манастир и др.

„През XV- XVI век, та дори и до по-късно в тези грамоти влашките и молдовски владетели са се подписвали задължително с първо име „Йоан“ както и всички владетели от Втората българска държава“, обясни още проф. Овчаров.

Той допълни, че това средновековната практика е заради светеца закрилник на България – Йоан Рилски. Така и цялото име на Дракула е Йоан Влад III Цепеш. Това обаче румънската историческа наука не оповестява. В различни административни документи от Средновековието влашката и молдовска аристокрация използва старобългарски език и по думите на учените „мисли на български“.

Проф. Овчаров опроверга и че етимологията на думата „Дракула“ идвала от „драгуля“- дявол, и че не може да се говори за никакъв вампиризъм.

„Баща му – владетелят Влад Втори, е членувал в Ордена на дракона, в който влизали средноевропейски и източноевропейски благородници за борба срещу османците“. С прозвището „Цепеш“пък Влад Трети се сдобил, заради жестоката разправа с османските поробители- набиването им на кол, като значението идва от старобългарския глагол „цепя“, тоест цепеница- кол.

Проф. Павлов допълни, че тези жестоки наказания, които налагал Дракула пък заимствал от двора на султан Мехмед Втори, в който бил изпратен като 13- годишен заедно с брат си като заложник. Една от версиите за ненавистtа срещу османците у влашкия владетел е, че султанът имал сексуален мерак към невръстния му брат.

„За масово набиване на кол на османците имаме сведения освен на територията на Влашко, и по поречието на Дунав в български градове като Русе и Свищов. Не бих казал, че този владетел е бил феноменално жесток, тъй като през Средновековието човешкият живот не е имал никакво значение“. Павлов нарече още владетеля „ранен вариант на Иван Грозни, който разчитал на свободното войнишко население и държал здраво благородниците“, коментира проф. Павлов.

Свищов е първият град по Дунава, в който започват задълбочени и систематични археологически проучвания.

След падането на България под османско робство, градовете по Дунавската линия поемат отбранителните функции срещу нашественика.

„Не случайно в Свищов има две крепости, от Средна Европа към Константинопол един от маршрутите е бил през Свищов“, посочи още проф. Павлов.

Двамата историци са убедени в тезата си, че Влад III Цепеш съхранява вярата и освен във Влашко воюва и в свищовската крепост. „По онова време огнестрелното оръжие е било голяма рядкост, първите артилерийски установки се наричат кулеврини, каквито намираме в крепостта“, коментира още проф Овчаров.

Запазено е и писмо на баща му Влад II, който поръчва по онова време в Брашов, заселен изцяло с немско население, направата на 100 оръдия в оръжейни работилници. Откритите съвсем наскоро две гюлета в „Калето“, проф. Овчаров смята, че вероятно също са изработени в Брашов.

Двамата историци се надяват разкопките да хвърлят повече светлина върху връзката на влашкия владетел с българската държава.

 

- реклама -