Истинското лице на Исус – царско или човешко

Истинското лице на Исус – царско или човешко. Историците отдавна вече не спорят – Исус е историческа личност, живял е в древна Палестина, бил е евреин, проповядвал е по свой начин еврейския закон, учил е на добродетели, които и днес уважаваме и спазваме,

Познат и непознат, Син Божи, но и човек

Убедени сме, че можем да разпознаем Исус, тъй като образът му е преекспониран в изкуството, киното и литературата. Срещаме картините и скулптурите с него в безброй християнски храмове, домове, публични сгради. Той е с европейски черти, има кестенява (а често и руса) коса и светлокафяви или сини очи.

Лицето му е издължено, носът остър и волеви,

има дълга коса и различна по размер брада. Дрехите му също са дълги – туника до земята и с широки торбести ръкави, както и голяма мантия. Изглежда поддържан, с добре сресана коса, здрави зъби, чист като сълза, а дрехите му винаги са като нови.

Последното не важи за онези картини, книги, театрални постановки и филми, които изобразяват страданията и разпъването на Христос, но и по този въпрос имаме доста добра представа. Даже твърде драматична, ако си припомним режисирания от Мел Гибсън филм „Страстите Христови“. Актьорът в ролята на Исус там е Джим Кавийзъл – идеалният красавец – висок, с добре сложено тяло, тъмна коса и сини очи.

Точно той съвсем не отговаря

на доказателствата, които археолозите са изровили, за вида на средностатистическия мъж от времето на Христос.

Но, героят по-скоро трябва да е с ръст между 1,65 и 1,70 м, и да тежи не повече от 60 кг. Като се имат предвид и тежките условия, в които е живял Исус, че е бил от бедно, трудно изкарващо хляба си семейство, то виждането ни за него се променя сериозно.

Времето на проповедничеството му е пример

за аскетичен начин на живот, включващ дълго ходене пеша. Вероятно е бил доста жилав селянин, корав като камък и приблизително толкова привлекателен. А изображенията в икони, картини, статуи, книги, театрални постановки и филми са резултат от две хилядолетия културна история. Първите образи на Исус задават шаблон, по който е показван и днес – владетел, имащ до голяма степен

външния вид на езическите богове.

Коса, брада, лице… всичко е от гръко-римския свят. Някои от най-древните оцелели рисунки и фигури на Исус го показват общо взето като по-млада версия на върховния бог Юпитер или морския му брат Нептун. Дори ореолът на слънчевия бог Аполон е добавен към главата на Исус, за да покаже небесната му природа.

В ранното християнско изкуство има

и голяма къдрава коса като на бога Дионис. Тези изображения не показват Исус Христос като човек, а го издигат в култ, правят така, че да излъчва достолепието на цар, съдник и Син Божи, но не и селянин обикалял древната Юдея.

Как да си представим земния Исус

Притеснителното е, че е невъзможно да сме сигурни как е изглеждал Исус. Дори само заради факта, че външният му вид не е представлявал почти никакъв интерес за първите му последователи. Те са били евреи, възпитани във вяра, която строго забранява да се изобразява божественото.

Истинското лице на Исус - царско или човешко

В евангелията от Новия завет пък той не е описан, нито като висок, нито като нисък, добре изглеждащ или обикновен, мускулест или крехък.

В описаното от Матей и Лука научаваме,

че Исус е роден във Витлеем, като дете е прекарал известно време с родителите си в Египет, преди да се върнат в Галилея и да заживеят в Назарет. На възраст „около трийсет години“ започва пътят му на проповедник, но няма нищо,

което да го отличава от другите около него,

поне на вид. Матей и Лука, както и Марко и Йоан, не ни оставят информация как изглежда Исус, има само някои препратки към облеклото, което той и учениците му носят.

Дрехите на учителя

Във времената на Исус дългите одежди са носени от заможните мъже при специални поводи и за да покажат статута им в обществото. В Евангелието от Марко е написано:

„Пазете се от книжниците, които обичат

да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията.“ Думите на Исус обикновено се считат за по-близки до действителността писания в евангелията, т.е. можем да им вярваме.

Значи можем и да предположим, че

той наистина не е носил такива дрехи.

В онази епоха мъжът обичайно е носил туника с дължина до коляното (хитон), а жената – с дължина до глезена. Да облече хитон с дамска дължина би било доста странна форма на изява от страна на представител на мъжкия пол. Върху туниката поставяли мантия (химатион), а знаем, че Исус носи такава,

защото нея е докоснала жена,

търсила изцеление от него в един от случаите в Евангелието от Марко. Мантията е от голямо парче вълнен плат, не много дебела и затова е трябвало да се поставят по два броя от нея при по-студено време. Химатионът може да се носи по различни начин, да виси до под коленете и да покрива напълно по-късата туника.

Качеството, размерът и цветът

на мантиите са важни. Лилавото и някои разцветки на синьото показват величие и уважение. Те са царствени цветове, защото багрилата, използвани при направата им, са редки и скъпи. Исус не носи чисто бяло. В Юдея то е отличителен белег на сектата на есеите, които следват стриктното тълкуване на еврейския закон.

В сцената на Преображение,

Евангелието от Марко показва, че преди събитието Исус не е носил чисто бяло: „Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.“ Логично е преди Преображение Исус да се носи като обикновен човек, с обичайните за времето дрехи, направени от необагрена вълна, т.е. не чисто бели.

Други данни за облеклото на Исус

има в описание на миговете на екзекуцията му, когато римските войници, както пише в Евангелието от Йоан, си поделят одеждите му: „А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долуЕ“ Тук историците предполагат, че има и еврейски молитвен шал (талит), както и мантия с пискюли (цицит).

Краката обути в сандали

На краката си Исус трябва да е носил сандали, както всички в онези времена. В пустинните пещери близо до Мъртво море и Масада са намерени сандали от епохата на Исус, така че можем да видим какви точно са били.

Съвсем обикновени, с подметки от съшити дебели парчета кожа, с кожени ремъци, преминаващи между пръстите на краката.

Лицето и главата на мъдреца

Исус е евреин (от Юдея) и чертите на лицето му няма как да не са еврейски. За произхода му съдим от множество писмени източници, включително в посланията на апостол Павел в Новия завет. Посланието до Евреите свидетелства за това: „(Е) защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда.“ Та, какъв трябва да е бил един евреин от онова време, описан от Лука: „Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години.“

През 2001 г. за документалния филм „Син Божий“

телевизия Би Би Си възлагана съдебен антрополог да създаде модел на мъж от Галилея. Той използва действителен череп, открит в областта в днешен Израел. Разбира се антропологът не претендира, че лицето и главата на Исус са били точно такива. Идеята му е да покаже на зрителите, че Исус е човек на своето време и родина. Няма никакви сведения той да се е отличавал от сънародниците си по своя външен вид.

Като оставим настрана моделирането

чрез древни останки от кости, може би най-доброто свидетелство за това как е изглеждал Исус е в изображението на Мойсей върху стените на синагога от ттт в. в Дура-Европос (на територията на днешна Сирия, където са открити и останките на най-старата в света християнска църква). Тамошният Мойсей показва как са си представяли еврейски мъдрец в гръко-римския свят. Този образ е много по-правилен като основа за представяне на историческия Исус, в сравнение с по-късните византийски шаблони за рисуване на Спасителя. Той е късо подстриган и с малка брада, облечен е в

туника до коляното, с къси ръкави и химатион.

Благодарение на археологията съвременните учени несъмнено знаят повече за моментния пейзаж, в който е живял Исус. И въпреки това образите на Исус, които продължаваме да създаваме в различни сфери на изкуството, показват, че колкото и реалистичен да искаме да видим Христос, той винаги ще е формиран от собствената ни култура и от предразсъдъците ни. Засега „истинското“ лице на Исус си остава повече или по-малко празно платно, което всяко поколение рисува, демонстрирайки своята вяра и добродетели, но и недостатъците си.

Източник: standartnews.com

- реклама -