Искрен Веселинов: Референдум успоредно с президентския вот, а следващите избори да са за ВНС

1. Подкрепяте ли изпълнителната власт да се избира пряко от гражданите в два тура? 2. Подкрепяте ли Народното събрание да заседава на сесии, а не постоянно? 3. Подкрепяте ли въвеждането на образователен ценз за гласуване? На тези въпроси да отговорят българските граждани на референдум, предлага заместник-председателят на ВМРО Искрен Веселинов. Според него биха могли да се добавят и други въпроси – за мястото на прокуратурата в съдебната система, за забрана на пропаганда срещу половата идентичност или задължителното гласуване – решение на президента.

Веселинов заявява, че президентът вместо да става част от маневрите на партиите и конституционната безизходица би могъл да внесе в Народното събрание своя проект за промяна на Конституцията, с който ще промени системата като цяло. Но това го чакаме вече една година, затова според Искрен Веселинов благодарение на промените в закона, инициирани от ВМРО, вече е възможен референдум по въпроси от компетентността на Велико народно събрание.

Искрен Веселинов смята, че този референдум би могъл да се състои успоредно с президентския вот, а следващите избори да са за Велико народно събрание, което ще е обвързано с народната воля. Така ще получим истинска, а не оперетна смяна на системата. Ще излезем трайно от безпътицата, в която ни вкара партийния антагонизъм. И не на последно място – ще имаме шанс завинаги да извадим олигархията от политиката, категоричен е заместник-председателят на ВМРО.

Ето позицията му, публикувана във „Фейсбук“:

 

Маневрите на протестърските партии в новия парламент приличат на сложни военни маневри, при които всеки е срещу всеки, но не смее да даде първия изстрел.

 

ИТН твърдят, че са победили, макар да взеха само 600 хиляди гласа, и трябва да управляват без някой да им се меси, а другите имат право да ги подкрепят или ще ходят на избори. Безотговорна държавнически теза, но полезна за опазване на един електорат, който гледа гнусливо на всички стари муцуни в политиката и омешването с тях би го демотивирало. Впрочем този електорат чака мигновени чудеса и успехи, каквито в политиката са невъзможни. Той е култивиран след дълги години осмиване на традиционната политика и политици, след повсеместно отрицание. Липсва му каквато и да било идея какво трябва да дойде след тях. Освен, че е време за „друго“. Това „друго“ не е ясно нито на Слави, нито на майсторите на скеча, които днес го представляват в Парламента. (Впрочем трябва ли да изписвам вече с главна буква името на институцията, след всичко, което се случи там след последните два избора?!) В момента за бъдещето на ИТН изглежда по-ужасно да получат подкрепа за свой кабинет, отколкото ако бъдат бламирани. В първия случай ще се сблъскат челно с проблеми, от които нищо не разбират, ще работят във враждебна среда и с кратък хоризонт – лесно могат да се окажат виновни за всякакви неща и да загубят подкрепа при едни скорошни избори. Във втория ще продължат да правят това, което умеят най-добре: да критикарстват, да дават акъли и защитават каузи. Ще громят в 7/8 от сутрин до здрач предателите от ДБ, ИБ(Г)НИ и президентството, без да забравят архиврага – ГЕРБ. Всичко това ще им даде политически точки без да носят отговорност, а и време да разберат политиката като процес.

 

Останалите „протестъри“ са стари политически муцуни и са свикнали да гледат на властта като на средство за трупане на активи (икономически и политически). Подкрепата на управление, което не им дава нищо от това, изглежда нелепа. Тя би ги ангажирала с отговорност, от която няма да се отърват лесно. Особено неприемливо е това за ДБ, които вече лелеят мечти да станат голяма политическа сила, да „отвоюват дясното“ от ГЕРБ и да управляват дълго и щастливо много мандати в името на евроатлантическите ценности и господари. „Мутрите на Мая“ си правят друга сметка – обезличаването им покрай ИТН бързо ще ги смъкне под 4%, тъй като и двете формации са конструирани на основата анти-ГЕРБ. Лесно по-големият ще изсмуче по-малкия.

 

Тоест при тези маневри и трите формации имат една основна задача – да избягат от отговорност и да запазят сили и популярност за избори, в чието скорошно провеждане явно никоя не се съмнява. Мисълта за държавния интерес, за нуждата от стабилно управление с дългосрочен хоризонт, което да съживи икономиката и повиши доходите, не минава никому. В тази ситуация логично изплува мантрата „Служебният кабинет да продължи да управлява“. Защо? Защото всички ще излязат сухи от водата, ще запазят опозиционния си плам и антигербаджийската си риторика и ще продължат маневрите, докато една от страните се окаже достатъчно подготвена, за да събори тази изкуствена конструкция и да спечели избори сама. В този период ще видим състезание по популизъм на теми от съдебна реформа до мажоритарен избор – всеки ще гледа да натрупа точки и да поокаля конкурентите. Кой ще предложи формално служебния кабинет за редовен е второстепенен въпрос – обикновено това правят или най-малките или партиите в най-голяма безизходица, такива са коалицията на Мая и БСП. Всяка от тях би наблегнала на формалността на акта и би се скрила зад високия рейтинг на президента, който следва да поеме цялата отговорност.

 

На пръв поглед той изглежда губещ, но това съвсем не е така. Той лесно ще влезе в ролята на спасител от безотговорността на партиите. Посланията на „неговия“ кабинет за повече социални плащания и преизчисление на пенсиите ясно трасират неговите предизборни тези. В малкото месеци до края на октомври, когато ще се произведат президентските избори, трудно биха се натрупали негативи, които да му навредят. След това политическите му цели ще бъдат други – трети президентски мандат няма по действащата Конституция. И тези цели лесно биха били обслужени от действащ кабинет с висок рейтинг – той може да се окаже ядрото за нов политически проект.

 

Единственият, който със сигурност ще загуби от тези сложни маневри е българския гражданин. Ще загуби време. А пред него ще стои същото неясно бъдеще: кой с кого ще се съюзи, кой с кого ще се договори? Ще гласува за алтернативи, а ще получава пазарлъци и компромиси.

 

И преди съм писал, че проблемът е конституционен. И вместо да става част от маневрите президентът би могъл да го реши със своя инициатива – да внесе в Народното събрание своя проект за промяна на Конституцията, с който ще промени системата като цяло. Чакаме го вече една година. Би могъл да приеме и друг подход: благодарение на промени в закона, които ВМРО инициира, вече е възможен референдум по въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Аз бих предложил три такива на българските граждани:

 

  1. Подкрепяте ли изпълнителната власт да се избира пряко от гражданите в два тура?“. С това ще се премахне задкулисието и партийното договаряне за властта – народът ще я избира пряко.
  2. Подкрепяте ли Народното събрание да заседава на сесии, а не постоянно?“. Така ще премахнем професията „депутат“ и ще отпадне темата за намаляване на броя на народните избраници и техните привилегии, ще елиминираме и един сериозен корупционен фактор.
  3. Подкрепяте ли въвеждането на образователен ценз за гласуване?“. С това ще елиминираме купения и етническия вот трайно.

 

Впрочем биха могли да се добавят и други въпроси – за мястото на прокуратурата в съдебната система, за забрана на пропаганда срещу половата идентичност или задължителното гласуване – решение на президента.

 

Този референдум би могъл да се състои успоредно с президентския вот, а следващите избори да са за Велико народно събрание, което ще е обвързано с народната воля. Така ще получим истинска, а не оперетна смяна на системата. Ще излезем трайно от безпътицата, в която ни вкара партийния антагонизъм. И не на последно място – ще имаме шанс завинаги да извадим олигархията от политиката.

 

Всичко това минава през две неща: първо – бламиране избора на кабинета на ИТН в НС, което е задължително дори само заради наличието на вицепремиер по ромските въпроси в него, и второ – смел, честен и визионерски подход на президента към конституционната безизходица от последните месеци.

Източник: ВМРО

- реклама -