Ина Агафонова, ИСС: Не трябва да оставaт на заден план реформите и ангажиментите свързани с Европейския зелен пакт

Икономическият и социален съвет прие становище свързано със Социалния фонд за климата , чиято цел е да подпомага държавите членки при прехода към зелена енергия. Ина Агафонова е част от експертния екип работил по темата. С нея разговаряме за същността на прехода и важността на инструмента Социален фонд.

FN: Наскоро ИСС прие становище „Социален фонд за климата – предизвикателства и перспективи.“ Кои са основните акценти в становището?

Повишените амбиции на ЕС в областта на климата с цел превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. обуславя необходимост от увеличаване на приноса на всички сектори.  За целта се предлага търговия с емисии за сградния фонд и автомобилния транспорт. Очаква се това да осигури допълнителен икономически стимул за намаляване на прякото потребление на изкопаеми горива и по този начин да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове, но ще има и социални последици. Предложения нов Социален фонд за климата е специален финансови инструмент, чрез които да се осигури справедлив преход, предназначен е за смекчаване отрицателното социално и икономическо въздействие на новото ценообразуване на въглеродните емисии и осигурява финансиране за държавите членки в помощ на техните политики по отношение на социалните аспекти на тази търговия с емисии за уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт.

В становището си по темата, въпреки принципната си подкрепа за създаване на Социалния фонд за климата, ИСС изрази опасения от задълбочаване на социалното разделение в резултат на разширяването на търговията с емисии за сградния фонд, както и повишаване на цената на транспорта, представляваща съществена част от стойността на всички продукти и услуги, които се доставят до крайния потребител, което ще се отрази неблагоприятно върху покупателната способност на потребителите. България, като най-бедната страна- членка на ЕС, трябва да е особено внимателна с въвеждането на нови тежести за гражданите, като в същото време се стреми да допринася доколкото може за постигане на климатичните цели на Съюза.

В становището се обръща внимание на предназначението на средствата от Фонда. Те са както за временно подпомагане на доходите, така и за мерки и инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта от изкопаеми горива в средносрочен до дългосрочен план чрез повишена енергийна ефективност на сградите, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници и осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии, т.е. директна финансова помощ за бедните и инфраструктурни инвестиции, които да подпомогнат за излизането от такава бедност за постоянно. Директното подпомагане следва да е временна мярка, приложима в периода до 2027 г.

Тъй като Фондът ще се усвоява чрез Социален план във връзка с климата, разработен и  представен през 2023 г. с актуализирания Интегриран национален  план в областта на енергетиката и климата, то е изключително важно да се засили диалога на властите със социалните партньори и други неправителствени организации и насочат усилията на всички страни в намирането на подходящите мерки, адекватни към националните особености и съобразно сложната постепидемична обстановка съчетана с последиците от войната в Украйна.

Един от основните акценти в становището е търсенето на широк обществен консенсус по темата.

 

FN: Защо смятате, че сега е момента темата да бъде част от дневния ред и тези прогнози и препоръки в становището са важни?

В ситуацията, в която се намираме, вниманието е насочено върху последиците от войната в Украйна и задълбочаването на енергийната криза, засягаща страните от целия ЕС. Не трябва обаче да се оставят на заден план планираните реформи и поетите ангажименти от стратегията, определена с Европейския зелен пакт.

 

FN: В становището се изразяват опасения, че средствата предвидени за справяне със социално икономическите последици от прехода  са недостатъчни. Какъв е механизмът това да бъде променено?

На този етап е трудно да се даде точен отговор. Става въпрос за предстоящо разширяване на приложното поле на Директивата за СТЕ чрез включване на секторите на сградния фонд и автомобилния транспорт в търговията с емисии.  След като схемата заработи и се направят оценки на ефективността, разбира се от значение е и цената на която ще се търгуват емисиите, то  тогава ще възможно да се дават конкретни предложения. ИСС препоръча да се търсят начини за финансова гъвкавост във Фонда, т.е. да няма предварително фиксирана сума, а да се изчислява според действителното ценово развитие на квотите.

Считам, че търсенето на решения в тази посока минава през общо разглеждане на всички финансови източници от участници в процеса. Финансирането по Националния План за възстановяване и устойчивост, както и средствата в Социалния фонд за климата, са крайно недостатъчни за предприемане на ефикасни мерки във всички направления, поради което е необходимо държавната администрация да се активизира за да гарантира използване на специалните фондове на ЕС – Модернизационен и Иновационен фонд.

 

FN: В сегашната политическа нестабилност в страната, как виждате България да влезе в сроковете заложени за подготовка за участие в Социалния фонд за климата?

Фондът се очаква да стартира от 2025 г. Задължително условие, заложено в проекта на регламент за създаване на Социалния фонд е държавите членки да предложат всеобхватен пакет от мерки и инвестиции, представени като социален план в областта на климата.  Планът следва да се изготви паралелно с актуализирането на Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. в съответствие с Регламента относно управлението. Проблемът е, че  за изработени Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата не е завършена процедурата по Екологична оценка, която е стартирала в началото на 2019 г. Налице са опасения, че е възможно да се забавим и с актуализацията и приемането на социален план.

FN: Каква е ролята на ИСС в този процес?

Изхождайки от своите законови функции, ИСС изготви едно консенсусно становище по темата за Социалния фонд за климата, както и някои други становища, относими към целите на Европейския зелен пакт. Темата „Зелена сделка“ е специфична, твърде експертна и непопулярна в обществото. С работата си по становището и подкрепата от всички групи на Съвета, ИСС представя обща позиция на всички представители на гражданското общество, която може да даде своя принос за формирането на националната позиция по темата.

Ина Агафонова е член на Икономическия и социален съвет на РБ от трета група и докладчик по становището на ИСС на тема „Социален фонд за климата – предизвикателства и перспективи“.
Агафонова е магистър по екологични експертизи и контрол и магистър по международни икономически отношения. Владее свободно английски, френски и руски езици. Работила е като експерт и началник на сектор „Протокол“ в Министерството на околната среда и водите. От 2015 г е учредител и председател на УС на Фондация Виа Понтика и съосновател на Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая”. Развива активно дейност в областта на двойния преход към екологична и цифрова икономика. Чрез Фондация “Виа Понтика”, Фондация „Дигитализация и интеграция на новите технологии“ и др. Ина Агафонова участва в управлението и реализацията и на множество социални дейности, участва в създаване на устойчиви модели и правни рамки за опазване на биологичното разнообразие в Европа и предприемане на спешни стъпки за адаптация и ограничаване на последствията от климатичните изменения.

- реклама -