In Memoriam! Проф. Божидар Димитров: Един ден ще имам паметник в Македония

„Обичам те безкрайно, татко, част от душата ми си отиде с теб. Така ще съм винаги с теб, докато не дойде и моето време и отново се съберем в рая, защото какъвто и да е задгробния живот щом съм с теб за мен е рая“. Това написа дъщерята на Божидар Димитров – Мария в неговия профил във Фейсбук.

Преди това тя постна тези стихове:

Когато осъзная, че те няма

Когато осъзная, че те няма

очите ми се пълнят със сълзи.

А любовта към тебе е голяма…

И всеки ден все повече боли…

*

Когато осъзная, че отлитна

в безкрая някъде душата ти,

сърцето ми от болка се раздира…

И всеки ден все повече кърви…

*

Когато се почувствам пак самотна

и вперя поглед в звездното небе

усещам, че баща ми се усмихва

и милва ме със двете си ръце.

 

Известният историк почина снощи, точно на рождения ден на щерка си. Той чакал Мария пред блока, в който живее, но изведнъж се хванал за гърдите и паднал.

Десетки се сбогуват с проф. Димитров в социалните мрежи.

Димитров бе на 72 г. Той отдавна имаше проблеми със сърцето – влиза в болница няколко пъти. Страдаше от сърдечна недостатъчност.

„Аз ще напиша завещание, че съм българин, за да не ме обявят за македонец след смъртта ми. Един ден ще имам паметник в Македония“, каза преди години професорът.

По думите му, в договора за добросъседство с Македония задължително трябвало да има две важни точки – да спират кражбите на българска история и да се откажат от досега откраднатото, както и да извадят невярната информация от учебниците по история.

Не знам дали ще има паметник на професора в Македония, която скоро ще смени името си, но със сигурност никога няма да се налага някой да доказва, че е БЪЛГАРИН.

Дълбок глас, строг вид, родолюбив и сърцат – това е човекът, който смени три партии, но никога не изневери да убежденията си.

Професорът ще се запомни и с крилатите си фрази, понякога крайни, но справедливи и прозорливи.

Няма славянска азбука, има българска! 

 Аз никога не съм отричал, че съм националист. Което означава, че съм европеец — такъв, какъвто го виждаха и искаха бащите на Европа. 

 Не проявявате интерес към Плиска, а към шибаната вода, да му се не види.

 Съмнявам се Бойко да дава пари на медии. Като знам каква скръндза е!

 „И на мен не ми харесва, че Самуил е леко приведен. Но това е под тежестта на страшната отговорност. Важното е да има паметник”

„Много хора, когато разберат, че ще дискутират с мен, отказват, сигурно се боят да не ги нарека „задници“, но аз в това студио няма да ги нарека „задници“, макар че напълно заслужават… “

„Опитът на футболиста Благой Георгиев да си напише името върху колона от римския Колизеум, който грози със съд и затвор за нашия юнак, поне в България не заслужава да бъде толкова жестоко порицаван. Защото драскането по стени, колони и прочия древности е част от българската народна култура от много стари времена.

Често професорът определяше диагноза на медиите – „страдат от интелектуална недостатъчност”, но никой не му се разсърди.

  Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия.

Завършва история и археология в Софийския университет, има докторат по история.

Той е дългогодишен директор на Националния исторически музей.

Начело на НИМ застава за пръв път в края на 1994. През 1997-1998 влиза в конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането на „История славянобългарска” в Зографския манастир. Отстранен е от поста от министъра на СДС Емма Москова през 1998 г.

След 3 години е назначен отново след конкурс. През неговото управление музейната експозиция беше преместена от сградата на Съдебната палата на бул. „Витоша” в резиденция „Бояна”.

Паралелно с работата си в музея Димитров е активен политически деец най-напред на БСП, а впоследствие на ГЕРБ. Напуска столетницата именно заради подкрепата и приятелството си с Бойко Борисов. В началото на първото правителство на Борисов е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина и държавните архиви.

През миналата година бе приет в болница със съмнения за инфаркт в деня, в който му предстоеще дебат с македонския журналист Миленко Неделковски. Двамата имаха задочен спор след като македонският журналист се снима как чупи с чук плочата на връх Каймакчалан, издигната в памет на загиналите там български воини през Първата световна война.

През март т.г. основа движение „Кан Кубрат“.

Поклонението пред големия историк ще бъде на 4 юли в Слънчевата зала на Национално-историческия музей.

Приживе, проф. Димитров е пожелал да бъде кремиран и прахта му да бъде разпръсната над Созополския залив. Роднините му ще се съобразят с желанието му.

- реклама -