Имотният пазар се "сгромоляса"

Автор: Мирослава Цанева, имиджмейкър, за Флашнюз

Почти 50 милиона долара бе осъден да заплати този август Алекс Джоунс по делото за кървавата стрелба в Санди Хуук, за която години наред той твърди, че е измама. На фона на тази безпрецедентна присъда срещу разпространението на фалшиви новини имотният пазар все още не е гръмнал, и така оставя незадоволени всички, които с трепет очакват това най-сетне да се случи. А вие четете това, защото сте любител на сензации…казано по нашенски, обикновен сеирджия( заглавието ви привлече, нали)…

Разсъжденията по тези отправни точки са няколко, без претенции за последователност:

Кликбейт феноменът не е новост в маркетинговото манипулиране. Функционирането му се оказа повече от успешно и удобно за прилагане, затова кликбейтЪТ с охота се настани и в медиите. Дали ще е промиване на мозъци или обикновено зарибяване да се закупи продукт, е все тая – крайната цел има само различни форми, не и съдържание. Пробиването щита на свободната воля посредством фалшифициране на информацията е вече основен, глобален проблем, за мащабите му вижте набързо едни ориентировъчни цифри – 1000 към 100 000 е съотношението при разпространението на вярно спрямо невярно съдържание. В един момент никой не знае какво точно достига до него. Докато се усетиш, си изпил на екс чаша белина….

Лъжата обикаля половината свят, докато истината още си обува обувките – Марк Твен

Съществуването на кризи от всякакъв характер настаняват фалшивите новини в изключителен комфорт. Изследване на De Facto посочва като източници на дезинформация дори постове и коментари в затворените групи на социалните мрежи – лесно е да си представим пред какъв мащаб сме изправени. А при такова количество информация все по-трудно ще става да се разпознае истината и разобличи слуха. Второто, както се досещате, среща яростна съпротива – слухът има забележителна резистентност и възпроизводителни сили. Също така ясно е, че две полуистини не правят една цяла истина – заблуждаващата информация няма реална стойност, камо ли добавена.

Дори само една социална криза е достатъчна, за да изправи пред изпитание сетивността на обществото към истината.

Когато имаме наличие на кризисен коктейл (защо не и тип Молотов като ефект), имунната система на същото това общество е заплашена от срив. Нещо подобно се случва по света и у нас през последните години. Ковид пандемията отприщи още по-страшна пандемия – тази на лъжите, заблудите и противопоставянията между хората, агресивна битка върху също толкова агресивен тепих. Войната в Украйна, с нейното грозно лице, доразви тенденцията до краен предел, вече нямаме фалшиви новини, а истинско информационно затъмнение(Forbes). Алгоритмите, които контролират новинарския поток в мрежите, са всъщност ботове, които не правят разлика между истина и лъжа, между добро и зло. Производителите и разпространителите на дезинформация – също. Най-тревожното е, че на потребителите изглежда това им харесва, мнозина намират в сензацията повод да влязат в конфликт и така най-сетне животът им да придобие смисъл.
В един сектор кликбейт инженерите са особено продуктивни. За разлика от пандемията и войната, където надеждата е те да са временни, в имотния пазар винаги е горещо. Няма как да е другояче, след като очакваният му глобален размер през 2030-та е 5.85 трилиона долара( The Guardian). Може да не се заразите с Ковид или да не ви застигне гневът на Путин, но все някъде се налага да живеете. Въпросът какво е влянието на социалните мрежи върху решението за покупка на имот е с предизвестен отговор. Най-голямо е това влияние върху т.нар. милениали и Z – поколението, в световен план те са най-голямата група купувачи на жилища( за живеене), съответно са и по-голямата част от потребителите. Апетитен таргет за търговците на фалшиви новини, чиято хищническа дейност генерира ежегодно милиарди печалба. Нашенските кликбейт инженери са не по-малки титани в създаването на бомбастични заглавия, които опяват и погребват всеки ден пазара на имоти, а в реалността той си е още жив и здрав, да речем….в лека настинка. J
Интензитетът, с който слухът си пробива път, пряко зависи от стабилността на системата, за която е предназначен. Това може да бъде зле уредена здравна система или непрозрачен имотен пазар, инфлационни процеси, енергийна криза, проблем при доставките. При имотите фалшивата информация задължително оказва влияние както върху отделните участници, така и върху състоянието на целия сектор. Колкото е по-непрозрачен един имотен пазар, толкова повече негативните заглавия и коментари оказват влияние, дори върху цените(познайте сред кои сме ние). Вмешателството впрочем е лавинообразно, тъй като се натрупва напрежение у хората от всички посоки и те просто престават да бъдат адекватни потребители, водят се в решенията си от внушения.

mundus vult decipi ergo decipiatur

Конспиративни разсъждения за фалшивите новини и техните превъплъщения са излишни( те са част от схемата). Да си припомним, че живеем във време, в което всеки сам си „преценя“. В скорошно проучване на Университета в Бирмингам се посочва, че дезинформацията оказва корозивен ефект върху доверието на гражданите помежду им, върху доверието в демократичните институции, които ги представляват, което е доста тревожна тенденция. Реално погледнато, фалшивата информация засяга всяка част от живота на всички, следователно тя ни манипулира повече от всичко друго. Честито, имаме си нов чип!

Медийният шоумен Алекс Джоунс години наред нарича измамен театър кървавата стрелба в училището Санди Хуук( Кънектикът, 2012 г), огромна трагедия, при която загиват 20 невръстни деца и 6 възрастни( прикривали са ги с телата си). Присъдата е рекордна, желанието на щатския съд в Тексас е да даде знак за наличието на воля да се поведе най-сетне някаква сериозна битка с разпространението на фалшива информация, превърнало се в нечистоплътен и високодоходен бизнес. Възможно е финасовата присъда да не бъде изпълнена в първоначалната си стойност, възможно е също така тя да направи Джоунс още по-богат.

А вие, на кое от всичко по-горе повярвахте?

Мирослава ЦАНЕВА

03.09.2022

*Редакцията не нови отговорност за съдържанието на материала, той е предмет на личното мнение на автора