Икономист: Каква Еврозона? Та ние нямаме още бюджет

Икономист: Каква Еврозона? Та ние нямаме още бюджет

Решението за влизане на България в Еврозоната е политическо, не е счетоводна процедура. Това не е решение на Брюксел, а на Франкфурт.

Трябва да даваме сигнал за стабилна, прогнозируема държава.

А ние нямаме дори бюджет, нямаме удължителен закон, не знаем какво ще правим на 1 април. Как, с какви очи да поискаме влизане в Еврозоната?

Този анализ направи по БНТ икономистът Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива.

„Единственият възможен бюджет е балансираният бюджет, умерена разходна част.

3% дефицит е максимум, не може да ни е отправна точка на фискалната рамка.

Трябва да се стремим към нулев дефицит, ограничаване на разходната част и реалистични в приходната част“, добави Кръстев.

Добрин Иванов от АИКБ, който също бе в студиото, смята, че е нереалистично да мислим, че сега може да бъде предложен и изпълнен балансиран бюджет.

„Това означава да бъдат задраскани над 12 милиарда разходи.

Като се има предвид, че голяма част от тях са за заплати, не мисля, че има политици, които ще тръгнат в тази посока“, каза Иванов

В периоди на растеж, не бива да се увеличават публичните разходи.

Тези инструменти трябва да се използват в периоди на икономическа криза, заяви още Иванов.

Относно компенсациите за тока:

Добрин Иванов: Високите цени на енергията са част от конкурентноспособността на българската икономика. Те я нарушават. Без компенсации, българските предприятия няма да са конкурентни на българския и европейския пазар. Компенсациите не са помощи. Те са връщане на надвзетото от бизнеса. Такива компенсаторни механизми има и в други държави. Ако ги няма, българският бизнес загива. Ще има освободени работници, увеличена безработица, увеличени цени на стоките, защото това пряко влияе на себестойността на стоките и услугите, произведени у нас. Цените скачат заради европейските квоти за емисиите, войната в Украйна и липсата на енергия в района. В България и Източна Европа цената на електроенергията е в пъти по-висока от Западна и Северна Европа.

Кръстев: На българската икономика и публични финанси е нужна прогнозируемост. Тези механизми и политики, независимо дали се правят или не, трябва да бъдат устойчиви. Липсата на дългосрочност в политиките пречи на инвестициите. Така няма как така да подобрим икономиката, да вкарваме повече пари в бюджета, за да изпълняват след това политиците своите социални мечти.

- реклама -