Иконата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир чува молитвите не само на християните

Бачковският манастир е вторият по големина в България след Рилския. Сгушен между хълмовете на Родопите, той е притегателно място за хора от близко и далеч.

Най-голямата светиня на манастира е Бачковската чудотворна икона „Св. Богородица – Елеуса“.

За нея има специално отредено място в главната манастирска църква.

За пристигането на иконата в района на Бачково има и много легенди.

Едно от преданията гласи, че иконата е „прелетяла“ от грузински манастир, където към нея имало пренебрежително отношение. „Кацнала“ в местността „Клувията“ и в този миг пламнал огън. Той не парел, но светлината му била му била толкова силна, че превръща нощта в ден. Огънят не угасвал три дни и три нощи. Двама пастири, брат и сестра, отишли да проверят какъв е този чуден огън. Така открили иконата и веднага съобщили в манастира. С лития тя била пренесена в църквата „Св. Богородица“ в двора на манастира. Поставили я на иконостаса.

За тяхно изумление на сутринта иконата я нямало.

Оказало се, че се е „върнала“ в „Клувията“. Още две сутрини чудното „бягство“ се повторило. Докато на един от монасите не му се присънила Богородица. Тя му казала, че ще остане в манастира само ако й бъде отредено специално място – вдясно от входа на храма. Така щяла да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Заръчала на втория ден от Великден да я водят до „Клувията“.

 

При една от последните реставрации на гърба на иконата бил открит надпис, от който станало ясно, че тя е подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици – Атанасий и Окрамир. Според историческите сведения иконата е била укрита в скали над манастира по време на турското робство, за да бъде спасена от опожаряванията на обителта.

На мястото, където е била открита в скалите, бликнала вода.

Във водите на целебния извор много болни намерили изцеление. Тясна стълбичка води до скала непосредствено на аязмото, в която е издялано копие на иконата. Наблизо е построен и параклис „Св. Архангел“, на името на овчаря, който първия е видял иконата след „кацането й“ – Ангел.

Според друга легенда благодатното изображение е едно от 20-те в света, на които самата Пресвета Богородица е позирала. Най-вероятно ликът й е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос.

Безбройни на случаите, в които чудотворната икона „Св. Богородица – Елеуса“ е помогнала на дошлите с вяра и надежда да се помолят пред нея.

Най-голяма е силата на чудодейната икона в деня след Великден. Затова и само тогава безценната реликва напуска пределите на манастира в шествие, което стига до „Клувията“. Според поверие, който носи иконата в този ден, молитвите му ще бъдат чути, а греховете му – опростени.

Затова и в деня на литийното шествие всички вярващи, дошли от близо и далеч, се опитват ако не да я понесат, то поне да докоснат иконата.  Вярва се, че лечебна сила имат и цветята, които са престояли на иконата. Затова и всеки се старае да отнесе стръкче, докоснало се до нея, в дома си.Иконата пред която хиляди отправят молитвите си днес е облечена в сребърна ризница.  Тя е направена през 1819 г. от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му.

Чудодейната икона помагала на нуждаещи се, без значение на кой Бог се кланят.

 

Според една от история, записана и в книгите на обителта, се разказва за чудодейното изцеление на малкия Сали от Турция. Детето било неизлечимо болно. Родителите опитвали какво ли не, за да го изправят на крака, но нищо не помогнало.Семейна приятелка им разказала за чудесата, с които се свързва иконата на Св. Богородица.

Майка и син преспали една нощ под иконата. На сутринта Сали се изправил и започнал да тича из двора на светото място.

Години по-късно били чути молитвите и на друг мюсюлманин.

Дъщеря му била щастливо омъжена, но се оказало, че не може да има деца заради здравословен проблем. Тогава бащата на момичето решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци, и дошъл в манастира при иконата. Не след дълго Богородица откликнала на молитвите му и родът му бил продължен с мъжка рожба.

Смята се, че иконата „Св. Богородица – Елеуса“ е една от 5-те у нас, които помагат на бездетни двойки да се сдобият с рожба.