антибиотици

Идва ли края на лечението с антибиотици?

„Светът се насочва към пост-антибиотична ера, в която най-обикновените бактерии отново ще са способни да убиват човека. Ако тази тенденция продължи, сложните интервенции, като трансплантация на органи, химиотерапия при рак и грижите за недоносените деца, ще станат по-трудни или дори прекалено опасни за предприемане. Това дори може да доведе до края на съвременната медицина, каквато я познаваме.“
Думите са изречени от генералния директор на Световната здравна организация миналия април пред ООН. Чрез тях д-р Маргарет Чан отправи предупреждение за един глобален медицински проблем – нарастващия брой зарази, които вече не се повлияват от антибиотично лечение.

Ефикасността на антибиотиците в света бързо намалява

Лекарствата, които използваме за лечение на инфекции работят все по-малко.

Ако продължим с тази скорост без намеса, скоро може да открием, че няма останал нито един антибиотик, който да лекува бактериални инфекции.

„Това наистина ще промени живота, какъвто го познаваме“, казва д-р Дейвид Вайс, директор на Центъра за антибиотична резистентност към университета „Емори“. „Спомнете си, че е имало времена, в които малък инцидент като одраскване е могъл да доведе до смърт.“

Колкото повече се опитваме на унищожим бактериите, толкова по-устойчиви стават те

За пример учените посочват стафилококовата инфекция, която навремето се е лекувала само с пеницилин. 90% от хората, които в днешни дни се заразяват с нея получават така наречения Метицилин-резистентният стафилокок – щам, който се е развил в процеса на естествения подбор и е резистентен към антибиотици.

Как се развива съпротивата? Също както хората, бактериите имат ДНК. И точно като хората, това ДНК може да мутира или да се променя. Поставени в условията на унищожение от лекарства, оцеляват само най-силните бактерии.

Така след като сме се преборили с най-слабите бацили ни престои битка с най-издръжливите от тях. Когато човека използва антибиотици за да убие бактериите, той ги принуждава да мутират по такъв начин, че да станат резистентни на лечение. Оцелелите бактерии предават новите, по-силни гени на новопоявяващите се бактерии и така в крайна сметка се оказваме победени от тях.

Изводът е ясен – колкото повече се опитваме да ги унищожим с антибиотици и колкото повече нови лекарства измисляме, това единствено дава по-широко поле на бактериите да мутират.

За пример учените посочват, че при болните от туберкулоза – едно сравнително рядко вече заболяване – 20% от новите случа се оказват резистентни на лечение. Подобни явления се наблюдават и други заболявания като Е. коли, ХИВ, гонорея, малария, пневмония.

Как стигнахме до тук?

Елементарно – човечеството е „предозирало“ с антибиотиците през последите 20-30 години. Да си спомним колко пъти сме искали в аптеката антибиотик без рецепта за да се лекуваме сами. Или колко пъти лекаря ни е предписвал подобно лечение, при положение, че е можело да минем с по-леки лекарства. Според изследване, в повечето европейски страни антибиотичното лечение е най-често предписваното, като изключение са само Швеция и Холандия, където употребата на антибиотици е сравнително ниска.

Антибиотици обаче има и в храната ни

Когато си купуваме месо или мляко от магазина, ние нямаме никаква представа какво количество антибиотици са били давани на животното.

А, през последните десетилетия има практика фермерите буквално да тъпчат животните с лекарства – не само за да избегнат риска от инфекции, но и за да стимулират бързия им растеж. Истината е, че тези следи от лекарствата не се прехвърлят в човешкото тяло – прехвърлят се само оцелелите силни бактерии.

Миналата година в прасета в Китай беше открит щам на Е коли, който се оказал резистентен дори от „Колистин“ – най-новия антибиотик, който е бил използван само САЩ при най-тежките случаи на инфекции при хора. Шест месеца по-късно същата тази бактерия е била засечена в болен мъж от щата Пенсилвания.

На учените им отнема средно 30 години да създадат нов вид антибиотик

Освен това се оказва, че много малко фармацевтични компании са готови да се захванат с битка срещу бактериалните инфекции. Причината – изискват се солидни вложения не само от време, но и финанси.

А крайния резултат е доста рисков – никога няма гаранция дали антибиотика ще проработи и колко време ще действа, преди бацилите да станат резистентни.

- реклама -