Християнската църква почита Св.Сава Освещени

На 5 декември българската православна църква чества празника Св. Сава Освещени.

Имен ден празнуват Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.

Свети Сава живял от 439 година до 532 година. Роден е в областта Кападокия в семейство на заможни родители. Баща му бил военен и заедно с майка му пътували из страната по служебни дела. На 5 години, Сава бил оставен на грижите на чичо му. Когато станал на 8 години, Сава отишъл по собствено желание в близкия манастир, където получил образованието си и изучил Светото Писание. Родителите му настоявали да се прибере при тях, но Сава отказал.

На 17 години бил постриган за монах и приел монашеството. Той обикнал монашеството и достигнал съвършенство в поста и молитвата. В манастира останал 10 години, след това заминал за Йеросалим. Имал желанието да се присъедини към учениците на преподобни Евтимий Велики, но Евтимий гоизпратил при блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестински отшелници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с послушание и усърден труд, там останал до 30 годишнината си. Имал желание за усамотение и затова напуснал манастира и се преселил да живее в една пещера, където прекарвал дните си в пост и молитва. Връщал се единствено в манастира за съботните служби. Плетял кошници, в замяна на които получавал от монасите хляб и плодове.

Така минали 5 години и Сава решил да отиде при Св. Евтимий Велики, в пустинята Рува, където стоял с него до смъртта му. След смъртта на Евтимий, Сава живял в Йорданската пустиня близо до манастира на преподобни Герасим. След време при него започнали да идват и други, търсещи усамотение. Постепенно цялата област покрай Силоамският поток се заселила с отшелници. Господ се грижел за тях, като правел чудеса – на гладните изпращал храна, за жадните- избликвал извор сред пустинята, а болните намирали изцеление.

След смъртта на родителите му, свети Сава получил голямо наследство и с парите от него основал няколко болници и манастири, от който най-известен е манастирът „Св. Сава“ във Витлеем край Йерусалим, който е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Светата Земя.

Св. Сава починал на 93 години от естествена смърт.

В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите.

Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие. За здраве и плодородие жените раздават и питки.

В същото време обредите „закрилят“ стопаните от вредоносното действие на злите сили.

Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.