Харалан Александров: В момента в САЩ разделението е по-дълбоко и по-драматично, отколкото в България

„Така важният преход в управлението на САЩ, страната с най-голямо влияние върху процесите в света, е за първи път толкова драматичен – от много години. И част от драматизма се основава на нажежените страсти, на разрушителните поведения на част от американските избиратели – нещо, което не е толкова изненадващо, предвид развитието на икономиката и на обществените отношения и силното изостряне на неравенствата, поява на големи групи губещи през последните години. Това, което е стряскащо, е, че се случва тъкмо в Съединените щати – този стожер на демокрацията, стабилността и предсказуемостта (поне що се отнася до вътрешната политика). Истината е, че тепърва започваме да изучаваме тези процеси.“ Това заяви социалният антрополог Харалан Александров в „Нашият ден“ по БНР.

Харалан Александров уточни, че имаме нова ситуация от гледна точка на нагласи и поведения на големи електорални групи. Тя се влияе, най-общо, от специфичните културни, икономически промени, от технологичната промяна, която създаде нов паралелен свят – тоталната реалност на социалните медии, в които хората създават нови мнения, групират се, създават нови граници и коалиции.

„Ефектите от всички тези натрупвания са очевидната радикализация на политическото поведение на значими групи хора. Това, разбира се, вещае дестабилизация в публичния живот.“

„Имахме възможност с колеги да изследваме българската диаспора – но тя е специфична група в европейските страни и в САЩ. Мога да кажа, че българите са много разделени на социален признак – голяма част от тях подкрепяха Тръмп… Това, на което съм свидетел през тези контакти, ме кара да мисля, че в момента в САЩ разделението е по-дълбоко и по-драматично, отколкото в България. 

Що се отнася до нашия случай – тези процеси са съвсем видими.

Съществуват ясно обособени групи от възбудени, активни, мотивирани, ангажирани граждани, които обаче не познават останалата част от света – много силно е фрагментирано обществото, не само електорално (което вероятно ще се отрази на следващия парламент), а ментално и културно. Това е новото явление. Оказва се, че универсалните средства за комуникация, безкрайният достъп до информация, който дава интернет, огромната възможност за себеизява и публичност, която предоставят социалните медии, не са довели до по-голяма социална кохезия, а напротив – до по-голямо разделение и фрагментиране.“, каза още Александров.

- реклама -