Гръцките банки се страхуват от ново изтичане на капитали

Гърция банкова криза банки контрол пари
Гръцките банки се страхуват от ново изтичане на капитали.

Финансовите институции се обявиха срещу прибързаното вдигане на контрола върху капиталовия пазар. Те се притесняват, че много гърци могат да изнесат авоарите си в чужбина.

Това пише в своя статия „Ханделсблат„.

Контролът върху капиталовия пазар беше мярката, която спаси гръцките банки от крах по време на кризата през лятото на 2015 г. В нощта на 27-28 юни премиерът Алексис Ципрас наложи рестрикции върху парите на гърците. Банките бяха затворени за три седмици, а от банкоматите можеше да се теглят само по 60 евро на ден. Това позволи на правителството да спре изтичането на капитали.


Тъй като Гърция приключи програмата за помощ преди почти шест месеца, се обмисля  постепенно преустановяване на контрола.

Това идеално се вписва в предизборната кампания на Ципрас – вдигането на ограниченията би се възприело като негова заслуга, след като той изведе страната от кризата.

Темата беше обсъдена на среща на гръцките търговски банки с губернатора на централната банка Янис Сторнарас миналия петък. Банкерите предупредиха да се избягват прибързани стъпки.

Те единодушно подкрепиха запазването на ограниченията за капиталови сделки с чужди държави за момента, съобщиха участници в дискусията. Банкерите се страхуват  от ново изтичане на капитали в случай на прибързано вдигане на контрола – също както през пролетта на 2015 г.

Тогава премиерът Ципрас и финансовият му министър Янис Варуфакис, със своята стратегия на конфронтация с кредиторите, доведоха Гърция до ръба на фалита. Опасявайки се от връщане към драхмата и срив на банките, гърците опразниха банковите си сметки.

За шест месеца депозитите се свиха с една пета. Само затварянето на банките и контрола върху капитала предотвратиха задаващия се крах.

Ограниченията оттогава постепенно намаляват. Тегленето на пари в брой е възможно отново от октомври 2018 г. без ограничения. Паричните преводи в чужбина обаче са ограничени до 2000 евро на месец за частни лица и 100 000 евро за фирми.

Компаниите призовават за либерализиране на режима.

По-големите сделки трябва да бъдат одобрявани за всеки случай поотделно от банките, а транзакциите от един милион евро нагоре – от Министерството на финансите. Бюрократичен и отнемащ време процес.

Поради това компаниите настояват за по-нататъшно облекчаване. Но банките се притесняват, че много гърци ще прехвърлят средствата си в чужбина, ако ограниченията за международни плащания бъдат премахнати. Това може да доведе до нови затруднения с ликвидността.

По време на кризата банките загубиха почти половината от депозитите си. Размерът им се сви от 237,5 милиарда евро през предкризисната 2009 г. до 122,2 милиарда евро в средата на 2015 г. Междувременно те отново нараснаха до 134,5 милиарда евро. Но в банковите среди се смята, че гърците все още крият около 28 милиарда евро в брой от страх за бъдещето на финансовите институции.

Всъщност банките все още са далеч от нормалното.

В резултат на осемгодишната рецесия финансовите институции се борят с огромни кредитни рискове. Почти 47% от всички отпуснати заеми не се обслужват или са в опасност от неизпълнение. Става въпрос за вземания от почти 85 милиарда евро. От тази сума 27 милиарда са ипотечни кредити.

Тук банките се борят с конкретни проблеми. Защото с оглед на изборите, които трябва да се проведат най-късно през октомври, правителството въвежда нови правни разпоредби за частни банкрути. Ципрас иска да защити свръхзадлъжнелите собственици от отнемане на имотите. „Никой апартамент в ръцете на банкерите“ е  лозунгът, с който стартира кампанията на Сириза.

Необходими са силови мерки

Досега длъжниците, чиито недвижими имоти са на стойност до 250 000 евро, обикновено не подлежат на отнемане. Банките изискват този лимит да бъде намален до 100 000 евро. Те се опасяват, че други длъжници ще бъдат насърчавани да спрат да обслужват заемите си, въпреки че биха могли.

Експертите смятат, че една трета от лошите ипотечни кредити вече са в ръцете на т.нар. „стратегически длъжници“.

Бързият напредък в изчистването на ипотечните кредити е от ключово значение, ако банките искат да постигнат целта си за намаляване на процента на проблемните заеми до 10% до края на 2021 година. Това ще бъде огромен подвиг, който ще струва на банките над 11 милиарда евро, според оценки на финансови експерти.

Вицепремиерът Янис Драгасакис вече предупреди за втори път в рамките на няколко дни, че банките, които вече са рекапитализирани три пъти по време на кризата, може да се нуждаят от нови капиталови инжекции.

Откъде ще дойдат парите, е напълно неясно

Дали частните акционери отново ще получат капитал е повече от съмнително. Те все пак са изправени пред огромни загуби. Акциите на банките вече загубиха 80% от пазарната си стойност след последната рекапитализация в края на 2015 година. Също така е малко вероятно европартньорите отново да отпуснат помощ за спасяването на гръцките банки.

Най-лошият сценарий е отново да се стигне до спасяване.

Спасяване – bail-in е специален термин при банките, когато кредиторите търпят загуби чрез намаляване на своите вземания, и чрез това спасяват банката. Bail-out е когато става дума за външно финансиране.

На този фон е разбираемо, че банките не искат да чуват за вдигането на капиталовия контрол в този момент.