Готови ли са граничните ни пунктове за Шенген по суша? Как чакащите на границата приеха новината за влизането ни в пространството?

Днес Шенгенското пространство обхваща

над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души и включва 29 държави. 25 от 27-те държави членки на ЕС плюс всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Ежедневно около 3,5 милиона души

преминават вътрешните граници, за да работят, учат или за да посетят семействата и приятелите си, а почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите на пространството, но работят в друга от тях. Ежегодно европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания в рамките на шенгенското пространство, съобщи NOVA.

С присъединяването на България и Румъния

от 1 януари тази статистика ще набъбне още повече. Готови ли са граничните ни пунктове за условията на Шенген?

Може би за първи път в историята чакащите на опашката от камиони на „Кулата” бяха бодри. Новината за Шенген зарадва всички

и ги накара да погледнат към 1 януари с надежда.

„Ще бъде добре. Ще стигаме за час и половина до Солун”, сподели един от пътуващите.

„Няма да чакаме на опашки. Това трябваше да стане отдавна. Ще правим повече курсове и ще изкарваме повече пари”, сподели друг шофьор.

На някои новината им се стори дори твърде хубава, за да е истина. „Сигурен съм, че пак ще ни проверяват”, смята друг пътуващ.

Падането на границите ще се отрази и

на бизнеса в района на граничния пункт. Ева Лагона продава винетки наблизо. В тежкия хаос на „Кулата” сега търговията е трудна.

„Когато влезем в Шенген, всеки ще може да спира и да си купува спокойно. Няма да има изнервени тираджии”, каза тя.

На новината за Шенген много се зарадваха и онези петричани, които всеки ден пътуват до Гърция на работа. И на другия край на България,

край Дунав, хората са доволни.

За разлика от Гърция, по граничните пунктове с Румъния се предвижда шестмесечен гратисен период за свободното преминаване. Кантарите за камиони там ще останат, така че не може да се очаква след първи януари опашките веднага да спрат. Таксата за преминаване по „Дунав мост” ще може да се плаща както на гише, така и електронно. За празниците ще бъдат отворени

и двете платна за движение по моста въпреки ремонта.

Най-големият сухопътен пункт в Европа – „Капитан Андреево” изигра ключова роля по пътя ни към Шенген. През последните години стотици делегации посетиха турската граница, за да видят как тя се охранява. Дори след 1 януари контролът там ще остане засилен. Един милион товарни автомобила преминават през „Капитан Андреево” за година.

От 00:01 ч. на 1 януари 2025 г. отпадат проверките по границите с Гърция

От 1 януари 2025 година контролните институции, които извършват проверка, няма да присъстват физически на граничните пунктове с Гърция – „Кулата“ и „Илинден“.

Отпада и контролът на моторни превозни средства и хора, съобщи областният управител на Благоевград Георги Динев.

Ще бъдат премахнати кантарите за товарните камиони,

ще се разширят и пътните платна.

Контролът, който ще бъде осъществяван на принципа „анализ на риска“ във вътрешността на страната, ще бъде извършван на големите паркинги в 30-километровата зона, без да се пречи на движението.

Контролът няма да се занижава и Агенция „Митници“ ще продължи да изпълнява стриктно своите ангажименти по външните граници на ЕС и във вътрешността на страната, за да се гарантира сигурността на гражданите, икономическите оператори

и фиска на България и ЕС, посочи Георги Димов.

Той уточни също така, че Европейският съюз няма друга такава пресечна точка, каквато е България – с най-големия в Европа и втори в света сухопътен граничен пункт ГКПП Капитан Андреево, с пет трансгранични коридора и над 4,5 млн. товарни превозни средства, преминаващи за година.

„България ще продължава да изпълнява ключова роля в доставките към Европа и ефективно ще противодейства на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления“,

обобщи директорът на Агенция „Митници“.

От 00:01 ч. на 1 януари 2025 г. на бившите гранични пунктове с Гърция няма да се извършват проверки. Същевременно на северната граница с Румъния регламентът позволява поради възникнала необходимост да се поиска частичен граничен контрол, но той ще е на база метода „анализ на риска“, а не за всяко превозно средство.