Голям празник е! Имен ден празнуват…

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Преданието разказва, че неговата майка – царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Според поверието св. Елена носи градушка в ръкава си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.

Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на св. Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва.

Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.

В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Днес имен ден празнуват всички с имената Елена, Елеонора, Константин, Константина, Костадин, Костадинка.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено