сн. БГНЕС

Голготата на Левски – от Къкринското ханче до София

Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. в София. В средата на 50-те години на миналия век е допусната груба грешка и вместо 12 дни са добавени 13 към 6 февруари. Така се е получила неточността да се отбелязва гибелта на Апостола на 19 февруари.

Проф. Павлов отправи горещ апел към Столична община да наложи стандарта обесването на Левски да се отбелязва на 18 февруари, както се прави в Карлово, Велико Търново и много други места.

„Нещата трябва да си дойдат на своите места. Не може една нелепа грешка от времето на Вълко Червенков да ни обърква“, категоричен е пред БГНЕС проф. Пламен Павлов, автор на изследването „Левски: другото име на свободата“.

сн. БГНЕС

Васил Левски е политическият водач и създател на военната организация, подготвяща освобождението на България. На днешната дата преди 148 години той е обесен в София. Неговото задържане е резултат от поредица от трагични събития, разиграли се в Къкринското ханче.

Къкринското ханче

В националната история то ще остане като едно от най-черните места. Именно тук на 27 декември 1872 г. е заловен Апостолът на свободата от турските заптиета. Ханчето е разположено на края на селото в гориста местност. Неговият ханджия е Христо Цонев по прякор Латинеца, сподвижник на Левски.

Водачът на българската национална революция отсяда там на 26 декември 1872 г., той е съпровождан от своя съратник Никола Цвятков. Малко преди да пристигнат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният началник се усъмнява в причините за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и информира за подозрителните пътници своето по-висше началство.

Организирана е хайка и заптиетата обграждат ханчето рано сутринта на следващия ден.

сн. БГНЕС

„Левски грабва своя пистолет и пистолета на Христо Цонев, който го е приютил. Апостолът тръгва да бяга през задното помещение, от там през конюшнята излиза на двора, мислейки, че няма да се натъкне на заптиета, но те са навсякъде. Левски няма къде да се скрие, опитва се да прескочи ограда, прострелва един от гонителите си, но е заловен“, разказа за разигралите се бурни събития уредникът на музея „Къкринско ханче“.

Заедно с Левски са задържани Никола Цвятков и Христо Цонев, които са подложени по-късно на изтезания, но не разкриват неговата самоличност.

По чудо в ръцете на турските власти не попадат важни документи, които Апостолът е носил със себе си.

сн. БГНЕС

Така до нас достига неговото безценно тефтерче, което е зашито в самара на коня му. „Той остава в конюшнята няколко дни, след което е отведен в Ловеч, където е купен от бащата на Никола и така тефтерчето е спасено“, разказа пред БГНЕС уредникът.

След разигралата се трагедия ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на XIX пожар унищожава остатъците от него. То е възстановено по-късно и на 10 май 1931 г. тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.

Предателството

Тезата за предателството на Васил Левски датира още от времето на възрожденския печат. Първи споменава за това още Любен Каравелов, който с голямо закъснение реагира в своя вестник, но неговите обвинения не са насочени към поп Кръстьо. Последният е бил много близък с Левски дълго време, но в един момент позициите им се разминават. Поп Кръстьо е против революционния терор.

„Няма нито едно доказателство, че той е предал Левски. Най-вероятно Апостолът е заловен в резултат на повсеместните шпионски проследявания, които са извършват в Османската империя. Има и елемент на случайност“, заяви проф. Пламен Павлов.

Известният ни историк е категоричен, че въпросът за предателството ще остане отворен, защото няма твърди доказателства нито в едната, нито в другата посока. „Проклятието върху поп Кръстьо в крайна сметка трябва да падне, тъй като е несправедливо към един достоен български свещеник, какъвто той е без съмнение“, добави проф. Павлов.

сн. БГНЕС

За да разберем повече за залавянето на Левски трябва да разгледаме нещата в по-широк контекст и да анализираме събитията, предхождащи този трагичен инцидент.

Според проф. Павлов в основата на залавянето на Васил Левски е акцията в Арабаконашкия проход, която не трябва да бъде осъждана в крайна форма. Историкът припомня, че самият Апостол е подкрепял подобни акции, защото чрез тях се набавят пари за оръжие.

„Комитетите на Левски и неговите съмишленици са структури за подготовка на едно бъдещо въстание. Става дума за военно-политически проект. Внасянето на оръжие е едно от най-важните неща. Арабаконашкият обир не е извършен, за да прибере някой средствата от него, а за да бъде купено оръжие. Самата акция е проведена достатъчно добре, но турските власти влизат по дирите на извършителите, залавят някои от тях и така започват да разплитат част от веригата“, заяви проф. Павлов.

За него няма съмнение „залавянето на Левски до голяма степен е случайно“. Доказателствата за това са, че предварителната комисия на Мазхар паша, която работи в София, няма идея кой е арестуваният. Същото важи и за Извънредната следствена комисия начело с генерал Али Саиб паша – председател на Държавния съвет, която включва още Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович, както и други чиновници.

Левски – политикът революционер

Въпреки провалите, които турските власти записват преди залавянето на Апостола, те не трябва да бъдат подценявани. В крайна сметка става ясно, че има изградена широка мрежа и тя трябва да бъде обезвредена.

Левски е осъден за престъпления срещу държавата. Трябва да престанат безотговорните твърдения, че той е съден като обикновен престъпник, защото убил слугата на ловешкия чорбаджия. За подобно деяние се дават 15 години заточение. Левски е осъден по четири текста на отоманския Наказателен кодекс, че е създал военна организация, че е внасял оръжия и др.“, подчерта проф. Павлов.

Доказателство за тази военна организация са разкритите арсенали с оръжия, намерени в домовете на неговите сподвижници. Нещо повече тогавашната турска власт приема, че въстанието е започнало с извършването на обира в Арабаконак.

„Комисията, която съди Апостолът, играе ролята на военнополеви трибунал. Неин председател е генерал, председател на Държавния съвет, един от тримата най-високопоставени членове е майор от Генералния щаб“, заяви проф. Павлов.

Според него тепърва въз основа на проучвания в чужди архиви ще научим нови неща за уникалната организация, създадена от Левски.

- реклама -