Големите кризи на прехода: Краят на Държавна сигурност

Продължаваме с разказите си за най-ключовите събития на българския преход.

След като вчера ви припомнихме краха на политическата кариера на Петър Младенов заради прословутата му реплика „По-добре да дойдат танковете“, днес е време да се обърнем към нещо емблематично за комунистическото управление – Държавна сигурност и последствията от нейното закриване.

Най-важната единица в нея безспорно е Шесто управление, което е било и най-мразената от обществото структура на ДС.

Именно нейното закриване е била една от първите задачи на Петър Младенов след вътрешнопартийния преврат срещу Тодор Живков на на 10 ноември 1989 г.

На тайна среща с висшето ръководство на МВР и ДС на 25 ноември 1989 г. Младенов предлага публично да бъде обявено, че Шесто управление се закрива. В същото време той обяснява пред генералите от ДС, че кадрите на идеологическото управление няма да бъдат жертвани. Което по-късно се доказва и от най-новата българска история.

Шесто обаче продължава да функционира до януари 1990 година, когато Държавна сигурност е трансформирана в нови специални служби.

От състава на Второто главно управление на ДС, Четвърто управление и Шесто управление на ДС е сформирано съвременното контраразузнаване – Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) с началник ген. Георги Пилев. През 1991 г. тя е преименувана в Национална служба „Сигурност“, която през 2008 г. се вля в ДАНС. Създадени са и други две служби – НРС (разузнаване), НСО (охрана на държавните ръководители). НРС и НСО се подчиняват на президента на страната.

Но, нека да обясним накратко какво е представлявала Държавна сигурност и защо е имала толкова ключова роля както по време на комунистическия режим, така и в последвалия преход.

ДС е създадена през 1925 година като тайна служба за разузнаване и контраразузнаване.

В годините се превръща в основната репресивна структура, на която се крепи тоталитарният режим на БКП. По своите функции, организация и начин на работа Държавна сигурност следва отблизо модела на съветските служби за сигурност. Особено силно става нейното влияние след края на 60-те години на миналия век, когато в структурите й е създадено Шесто управление „За борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“.

Ето каква е била структурата на Държавна сигурност по който е функционирала през последните години преди закриването й.

 

  • Първо главно управление на ДС (ПГУ): разузнаване
  • Второ главно управление на ДС (ВГУ): контраразузнаване
  • Трето управление на ДС (ВКР): военно контраразузнаване
  • Четвърто управление на ДС: техническо (икономическо от 1986)
  • Пето управление на ДС (УБО): Управление „Безопасност и охрана“
  • Шесто управление на ДС: борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви

Оценката, която се дава на ДС към днешна дата е структура, чиято дейност има ясно изразени белези на политическа репресия, насочена към потискане, ограничаване или пряко нарушаване на основни граждански права и свободи.

Службите организират т. нар. активни мероприятия – насилствени действия, включително въдворяване и изселване, с чиято помощ трябва да бъде гарантирана властта на БКП. Много често тези действия, извършвани в нарушение на гражданските права и свободи, или остават скрити от обществеността, или се представя тяхна изкривена версия с помощта на средствата на пропагандата.

В характерната за режима комунистическа фразеология събитията се обобщават като борба с „империалистическите шпиони“, „народните врагове“, „враговете на партията“ и „вражеските елементи“.

Създават се специални структури в ДС, които трябвало да следят и контролират интелигенцията, духовенството, оцелелите представители на управлението до 1944 г., наричани „бивши хора“, както и специално отделение, разработвало младежта.

Сред най-активните мероприятия на Държавна сигурност е бил и т.нар. Възродителният процес, започнал от края на 60-те – с това име е известна насилствената асимилация, която социалистическата власт в България предприема срещу турското малцинство.

Репресивните действия са свързани най-вече със смяната на имената им, а през лятото на 1989 г. се стига до масово изселване на голяма част от българските турци, известно като „Голямата екскурзия“.

Под зоркия поглед на ДС е била и цялата художествено-творческата интелигенция – от Съюза на композиторите, през Студията за игрални филми и съюзите на писателите, журналистите и художниците, и се стигне до операта, Народния театър, ВИТИЗ, та дори и цирковете. От началото на 80-те години в Шесто са следели и подслушвали дори самия Тодор Живков и неговото семейство.

И още един пример за широкия обхват на пипалата на Държавната сигурност – структурата е имала тайно присъствие в Европейския парламент още през 1983 г., стремейки се чрез активни мероприятия да инициира събития в него, които да устройват политиката на комунистическия режим и на Москва. Това се разкрива документ от архивите на ДС, публикуван на сайта desebg.com.

Смята се, че в средата на 80-те години ДС е имала над 60 хиляди агенти и доносници

Или иначе казано по един на всеки 130 българи.

Агентурният апарат се е делял на 4 категории сътрудници: агенти, резиденти и два вида собственици – на явочни и на конспиративни квартири.

След като започна разсекретяване на досиетата през последните десетина години, наяве излезе, че много от действащите политически фигури са сътрудничили под различна форма на Държавна сигурност.

През февруари 2008 година Комисията по досиетата оповести 114 имена на политици от правителствата след 1990 година, сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия. На следващата година пък бяха оповестени имената на 2366 лица от 273 електронни медии – собственици, директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики – радиа и телевизии.

Днес се твърди, че ДС е участвала активно в контрабандата на злато, чужда валута, битова техника, цигари, напитки, наричана „скрит транзит“. Както и в нелегалния реекспорт на оръжия и боеприпаси, извършван от Кинтекс и дъщерните му предприятия, а също така и в износа на „медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация“.

Прочистването на досиетата стартира в началото на 1990 г., когато БКП разбира, че промените са неизбежни, а в Първо главно се страхуват от разкриването на редица престъпления, в които то е замесено. Секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат „Ленин“. Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.

Генералите от Държавна сигурност ли са били идеолозите на мутрите и групировките?

Това е нещо, което не може да бъде доказано, но могат да бъдат направени логически изводи за подобен развой на нещата след закриването на ДС.

Много от емблематичните фигури на престъпния свят от първите години на демокрацията са работили като агенти или са донасяли информация на службите – от Иво Карамански, през Поли Пантев до Васил Илиев. Големият Маргин и Младен Михалев – Маджо пък са били старшини в отдел „Физкултура и спорт“ на МВР. А, дузина бивши генерали от Държавна сигурност в годините на прехода „попадат“ в управителните съвети на различни спортни федерации, като например тази по борба.

Но, дали мутрите се родиха от това, че силовите спортисти останаха без работа в първите години на прехода или съвременната организирана престъпност е била внимателно „отглеждана“ от бившите тайни комунистически служби ще ви разкажем утре.

 

- реклама -