Гешев: Реформа е да подобриш системата, не да я унищожиш

Реформа е да подобриш системата, не да я унищожиш. Тази теза застъпи пред студенти от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методия“ главният прокурор Иван Гешев.

Той изнесе лекция пред тях.

„Моето разбиране за реформа е една система да се подобри, а не да бъде унищожена, съкратена или променена като структура или персонален състав. Реформа не е да закриеш нещо и да започнеш „на чисто“. За едни реформа е да бутнеш къща, за други – да реновираш. За разлика от нас повечето държави, с които обичайно се сравняваме, надграждат“, каза Гешев.

Сред гостите на лекцията бяха проф. д.ю.н. Борис Велчев, главен прокурор в периода 2006-2012 г.. Ректорът на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов и деканът на Юридическия факултет проф.д.ю.н. Георги Митов. Присъстваха и Сийка Милева, говорител на главния прокурор, Емил Денев, заместник апелативен прокурор на Велико Търново, Христо Христов, окръжен прокурор на Велико Търново, районният прокурор Тихомир Шабов.

„Езикът може да съживи, може и да убие“.

С тези думи на главния равин на Нидерландия Бенямин Яков, взел участие в Международната конференция срещу речта на омразата Гешев стартира. „Ще говоря от гледна точка на практикуващия юрист“, каза главният прокурор. И припомни, че кариерата му от 1995 г. насам е само в съдебната система – в следствието и прокуратурата.

„За да има реформи, трябва да има стратегия, а не хаотични действия“, каза Иван Гешев. Той констатира, че за съжаление заради трансформациите на правната система от 1989 г. насам думата „реформа донякъде се е изпразнила от съдържание“. В голямата си част реформите, които се случваха,

не целят дългосрочен ефект към подобряване

функционирането на наказателното правораздаване, а имат различни мотиви – „политически, икономически, ситуационни“, допълни Иван Гешев.

Главният прокурор посочи, че единият кръг от проблеми в правораздаването засяга формализма в наказателния процес. „Дела се провалят поради чисто формални причини и неспазени процедури. Те са толкова сложни, че като влезеш в зала, ответната страна печели“, каза Гешев. Той даде пример, че фигурата на „поемните лица“ не съществува в почти никоя държава в Европа: разпитват едно поемно лице след 5 години и то казва „аз не помня нищо“ или „полицаите ми дадоха да подпиша този протокол“, „не съм видял“ и това изправя делото пред провал. „Факт е, че като общуваме с магистрати от ЕС, става ясно, че ние имаме най-сложния, тромав и формалистичен процес“, категоричен бе Иван Гешев. Той открои и друг проблем – непредвидимостта на някои актове на магистратите. Гешев обясни как в България двама магистрати могат да постановят две коренно различни решения по два еднакви казуса и това да бъде законно и да бъде обяснено чрез вътрешното убеждение.

- реклама -