Боримечката

Героите на България: Иван Боримечката от борец за свобода до литературен герой на Вазов

Всеки, който е чел вазовия роман „Под игото“ (а, ние вярваме, че няма българин, който да не е) със сигурност е запомнил един от култовите образи в него – Иван Боримечката. Героят, който е участник в Клисурското въстание изнася на гръб на хълм черешово топче и се провиква оттам, за да предупреди хората, че ще се стреля с него.

На входа на Клисура има монументален паметник на българския юнак.

И това не е никак случайно. Смята се, че за прототип на Вазов е послужил местния герой Иван Танков Козаров, роден през 1852 година.

Роден в Клисура, син на беден козар, младия мъж се прочува със залавянето на две мечета и оттогава започват да го наричат Иван Боримечката. Той имал силна физика и се занимавал с паша на кози и ходил за дърва в гората.

сн. Исторически музей гр. Клисура

По време на въстанието Боримечката е 24-годишен. Макар и неук той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”. След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници. На 1 срещу 2 май 1876г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша.

На 15 август 1876г. софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение.

Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура. Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д’Акр или Акия в Палестина. Крепостта по това време е препълнена с български заточеници. За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение. Здравето му е силно разклатено от дългия престой зад решетките, окован с тежки вериги, и на 19 януари 1878г. той умира.

Източник: Исторически музей Клисура

- реклама -