Харизанов, мерки, икономика, политици, ГЕРБ, БСП, Нинова, Борисов

Георги Харизанов за FN: Начинът за излизане от кризата ще предопредели доверието в политиците

От днес България живее в състояние на относителна нормалност. Или поне не в състояние на извънредно положение, наложено от тежък невидим враг, който не е политически натоварен и оцветен. Врагът е микроорганизъм със смъртоносни последици не само за здравето, но и за целия икономически и стопански живот на планетата и в частност в България.

През времето на карантината социолозите не спряха да измерват пулса на общественото мнение: от техните изследвания разбрахме, че хората са уплашени – в повечето случаи от коронавируса и щетите, които може да донесе за тяхното здраве, и от друга страна – за препитанието си, за жизнения си стандарт и оцеляването.

Последните данни ни бяха предоставени от Алфа Рисърч. Според тях позитиви извличат онези политици, които поставиха животът и здравето на хората над икономиката. Ситуацията доведе и до паритет в рейтингите на Бойко Борисов и Румен Радев. Но „партията шах“ продължава.

Георги Харизанов

Какво следва? Каква е точната формула за народното одобрение? Къде се обърка опозицията? С тези въпроси се обърнахме към политическия анализатор Георги Харизанов.

 

––––––––––––

След падането на извънредното положение: Съществува ли хипотеза за влизане в политическа криза?

– Привидно не. Поне не и по политически причини – виждаме, че прословутата безалтернативност на ГЕРБ успява да смачка скандали и проблеми, на които много управляващи партии по света не биха издържали. Виж, икономическите процеси биха могли да предизвикат криза, която да излезе извън терена на икономиката и бизнеса. От началото на тази криза твърдя, че ние нямаме никакъв проблем с „влизането“ в нея – мерките ни бяха навременни, добре приети и работещи и данните за броя на починалите ясно го показват.

Важното, поне според мен, винаги е било „излизането“ – съживяването на икономиката и потреблението, възстановяването от щетите и вдигането на крака на цели сектори от икономиката като култура, туризъм, спорт и развлечения, които бяха затворени с министерски заповеди.

„Излизането“ е и това, което ще предопредели до голяма степен и това дали ще влезем в криза на политическото доверие, както и до голяма степен – резултатите от парламентарните избори след края на този мандат.

– Социологията отчита високо одобрение за мерките на правителството: прогнозирате ли тази тази тенденция да се задържи до края на годината? От кои действия на управляващите ще зависи в голяма степен запазването на тренда?

– От икономическите. От една страна на терена на политиката ГЕРБ няма адекватна конкуренция, от друга – хората претръпнаха относно политическите решения по време на коронакризата и ги приемат, защото виждат, че поне досега България е сред най-слабо пострадалите от пандемията държави в света.

„Щом не сме засегнати и щом болниците не са пълни с умиращи, значи управляващите знаят какво правят“ – тази логика ще продължи да осигурява комфорт на правителство и парламент още доста време, което нищо чудно да продължи и до датата на изборите.

Икономическите мерки, обаче, са съвсем друга бира.

И там милост от страна на хората трудно може да се очаква, тъй като останалият без работа и доходи човек рязко спира да слуша и да чува политическите речи. Има нужда от редица корекции в социалните мерки и от още отхлабване на данъчната и осигурителна тежест върху бизнеса, който да има свободата да започне отново работа и да върви напред.

В същото време това ще създаде рязко натоварване на бюджета с високи социални разходи и ниски данъчни приходи, което прави темата изключително сложна. Нов дълг би дал силни козове в ръцете на опозицията, стискането на кесията пък води до губене на доверие в електората на управляващите.

Консервативното ръководене на публичните финанси и перфектната макрорамка се превърнаха в запазена марка на Борисов и ГЕРБ, но сега като че ли избор няма и трябва да се харчи. Въпросът е колко и с какъв ефект, защото за безработните и за затворените бизнеси всеки ден е въпрос на оцеляване.

Опозицията в лицето на БСП практически я няма (пак според социологията). Очаквате ли това да се промени при евентуална смяна на властта в столетницата?

– Едва ли. БСП не успя да привлече и отгледа ново поколение политици. Малкото, лансирани от Корнелия Нинова, или се оказаха тежко компроментирани като Елена Йончева, или се изгубиха из кабинетите като Деница Златева. От времето на Явор Гечев /до 2013/ насам младежката организация на БСП практически не съществува.

Силните личности бяха изпъдени от партията след 2016-а година насам, а самата мисъл, че един Кирил Добрев, да речем, би могъл да ни бъде представен като нещо ново и заслужаващо доверието на българското общество, буди смях и недоумение. С това разделение, тези воюващи лобита и този топящ се електорат БСП ще си остане в много по-слаба позиция спрямо ГЕРБ, който и да я оглави в малкото оставащо време до изборите.

– Къде сгреши Корнелия Нинова последните няколко месеца?

Къде ли не? Реално погледнато всичко, което Корнелия Нинова прави от изборът на Румен Радев насам я дърпа назад и надолу. Сби се с партията за нов устав и нов начин за избор на лидер, който нов устав сега я заби в патова ситуация на изтекъл мандат и невъзможност да бъде преизбрана. Скара се с всички възможни местни структури и лидери на партията в страната. Отвори фронтове срещу всички политически сили, правейки невъзможно сформирането на широк фронт срещу управляващите или намирането на партньор за евентуално бъдещо коалиционно управление.

Да, на книга БСП имат повече евродепутати и повече областни кметове спрямо предишните избори, факт, но това не прави партията и самата Корнелия Нинова да изглеждат по-малко уморени, безидейни и безсилни. Едва ли има човек у нас, дори и сред червения електорат, който да вярва, че сегашното БСП е способно да спечели парламентарните избори и да управлява.

– Очаквате ли появата на нови политически субекти, които биха запълнили опозиционното пространство преди редовните избори догодина?

– В България продължава да няма свободен терен и налична енергия за силен нов политически играч, който да размести сериозно пластовете в българската политика. Дали четвъртата политическа сила ще се казва Атака, България без Цензура, Воля или партия на Слави Трифонов няма абсолютно никакво значение.

При 70-80% подкрепа за правителството да говорим за появата на нови политически субекти като за някаква потенциална заплаха за сегашния естаблишмънт е нелепо. Следващ значим политически лидер може да се появи само когато на Бойко Борисов тази роля му омръзне. 19 години са достатъчно време за осъзнаването на този факт, не мислите ли?

- реклама -