За падението на един председател – така е озаглавено отворено писмо на Георги Гергов, председател на БСП – Пловдив. Писмото е качено на сайта на БСП и в него Гергов изразява възмущение от интервю на лидера на червените Корнелия Нинова пред БНР в неделя. Ето писмото без редакторска намеса:
Позиция на Георги Гергов председател на БСП-Пловдив
След интервюто, което Корнелия Нинова даде пред Българско национално радио в предаването „Неделя 150” не зная как ще погледне в очите членовете на Националниясъвет на БСП, които присъстваха на заседанието, проведено на 14-ти октомври.
Бях в залата от началото до края на заседанието и недоумявам кое и какво може да накара Корнелия да стигне дотам, че да раздели БСП. Не мога да си обясня защо така тенденциозно и схематично раздели в две групи членовете на Националния Съвет на („Тя – ние” и „ другите). С малки изключения основната част от изказалитенесъгласие с Корнелия Нинова бяха членове на Националния съвет, които работеха за нейното избиране и утвърждаването и като председател на БСП. В тази група тя поставя личности , изразители на богато многообразие от мнения по широк кръг от въпроси, с различни по дълбочина анализи и аргументи.
В интервюто си тя очертава три основни теми, по които, според нея, се разполагат противоречията в БСП:
- отношението с управляващите и идеите за политическо сближаване с ГЕРБ;
- въпросите за предстоящия конгрес;
- въпросите за корупцията.
По първата, така наречена разделителна линия, мисля, че не може да се намери нито един човек, присъствал в залата, който да потвърди, че някой е лансирал, в явна или неявна форма или по какъвто и да е начин „мнения по темата за сътрудничество с ГЕРБ”. Никакъв спор за колаборация с ГЕРБ не е имало. Казаното не отговаря на истината, за да не употребя израза „откровена лъжа”.
По втория въпрос – за Конгреса. За мен е непонятно как може да се сведе дискусията по въпроса за дневния ред на Конгреса само до това, което твърди Нинова. Чета и препрочитам казаното от нея. Предложението на другата група било: „Дайте да не правим конгрес за политиките, а да направим Конгрес за промяна в Устава и да върнем старите норми, да има вечни депутати и председателят да се избира на Конгрес. Това беше спорът.” Те, видиш ли искали да правят конгрес за политики, а някакви други не искали. Отново чета и не вярвам на очите си, започвам да се съмнявам дали съм бил там.
Съмненията ми силно нарастват като чета и за разделението по въпроса за корупцията. Въпрос, по който тя изкуствено, спекулативно и нечестно формира и говори отново за две линии.
Смятам че Корнелия дължи извинение за начина, по който информира социалистите и българското общество, чрез БНР, за работата на Националния съвет на БСП.