„Газпром“ направи избор – „Турски поток“ ще минава през България, Сърбия, Унгария и Словакия

„Газпром“ вече е решил какъв ще бъде маршрутът за доставките на газ по „Турски поток“, който ще премине през България, Сърбия, Унгария и Словакия, и вече участва в процедурите за резервиране на нови тръбопроводни мощности в тези страни.

„Газпром“ възнамерява да започне доставките през „Турски поток“ за България и Сърбия в началото на 2020 г., а в Унгария през 2022 г., което ще позволи още от 2022 г. да се откаже от транзита през Украйна. По същество, това е маршрутът на „Южен поток“, който в Европейския съюз замразиха през 2014 г. под натиска на САЩ. Днес е трудно да се намерят кусури на проекта, защото подходът на „Газпром“ напълно отговаря на законодателството на ЕС. Но от политически нападки едва ли ще се избави.

От публикуваните през октомври-ноември материали на газотранспортните оператори на България, Сърбия, Унгария и Словакия в рамките на процедурата за резервиране на техните бъдещи мощности (open season) става ясно, че „Газпром“ е избрал маршрутът на втората отсечка на „Турски поток“ да мине през тези страни.

В България и Сърбия природният газ ще бъде пуснат през 2020 г., в Унгария през 2021 г. и в Словакия през втората половина на 2022 г.

Процедурата е предвидена от законодателството на ЕС (NC CAM) и е необходима за строителството на нови газопроводи. Операторът предлага на участниците на пазара да купят бъдещите мощности, след приключване на аукциона е задължен да ги построи до посочения срок, а клиентите – да платят след това чрез транзитната такса.

„Булгартрансгаз“ възнамерява да проведе през декември аукцион за бъдещите мощности на газопроводите на входа на българската система от Турция и на изхода в Сърбия. Капацитетът на входа, който се предлага за резервиране от 1 януари 2020 за 20 години, е 15,8 милиарда куб.м. годишно /което напълно съответства на капацитета на едната тръба на „Турски поток“/, на изхода – 4 милиарда куб.м., при това от 1 януари 2021 г. там той трябва да се увеличи до 11 милиарда куб.м.

За доставките на тези обеми от Турция през България ще бъде използвана част от съществуващата инфраструктура в реверсен режим.

Около компресорната станция „Провадия“ в североизточна България ще бъде построена станция „Нова Провадия“ и от нея ще бъде изграден нов газопровод с дължина 474 км и налягане 7,5 Мпа, което ще се поддържа от още една компресорна станция „Расово“ край границата със Сърбия. Газопроводът ще пресича границата в района на град Зайчар. Този маршрут напълно повтаря маршрута на българската част от така и неосъществения „Южен поток“ /България замрази проекта под натиска на САЩ, а след това Русия през декември 2014 г. се отказа от него/. Цената на разширяването на системата ще бъде 1,63 милиарда долара.

Операторите на Унгария, Словакия и Австрия в края на октомври вече проведоха аукциони за резервирането на нови мощности от октомври 2022 г. за седем години.

Бяха резервирани 4,3 милиарда куб.м. на влизане в системата на Словакия от страна на Унгария, което трябва да увеличи възможностите за транспортирането на газ между двете страни до 5 милиарда куб.м. газ годишно.

Също така са резервирани мощностите на влизане в системата на Австрия от Словакия в обем 3,8 милиарда куб.м. годишно. Процедурата в рамките на аукционите още не е напълно завършена, това трябва да стане през март 2019 г. Според източниците на „Комерсант“ на пазара „Газпром“ възнамерява да резервира всички предложени мощности. От монополиста отказаха коментар.

През 2017 г. той използва същата процедура за резервирането на мощностите за продължението на газопровода „Северен поток-2“ в Германия, Чехия и Словакия. Следователно „Газпром“ възнамерява да пусне в експлоатация и двете отсечки на „Турски поток“ още през 2020 г. /морската част на газопровода е построена/.

Втората отсечка, предназначена за доставки на Балканите, ще бъде само частично натоварена през 2020 г. – за доставки в България, Гърция и Сърбия – а капацитетът ще бъде запълнен напълно през 2022 г.

Как именно ще бъдат осъществени доставките за Гърция не е напълно ясно: може да бъде снабдявана през България, но това означава да се направи отклонение при транспортирането на газа. Според събеседниците на „Комерсант“ не е изключено „Газпром“ да осъществи суапова сделка с азерския газ, който ще пристигне в Гърция през 2020 по газопровода ТАП.

Такъв график за строителството на продължението на „Турски поток“ ще позволи на „Газпром“ още от 2022 г. да се откаже от транзита през Украйна – именно такава беше прогнозата на „Комерсант“ в статия от 30 март 2018 г.

Следователно компаниите предстои да се договарят с „Нафтогаз Украйна“ за запазването на транзита през 2020 и 2021 г., като през 2021 г. може да стане дума за по-малко от 10 милиарда куб.м. Но ако „Газпром“ поиска да увеличи износа в Европа, тогава Украйна ще запази голям обем на транзита.

Както „Газпром“, така и представителите на руските власти, започвайки с президента Владимир Путин, до момента отказваха да говорят, как именно газът от „Турски поток“ ще влезе в Европа: освен описания маршрут се разглеждаше вариант за транспортиране през Гърция и от там за Южна Италия.

Събеседниците на „Комерсант“ отбелязаха, че в Кремъл помнят печалния опит от отмяната на „Южен поток“ и по тази причина са искали да отложат момента на обявяването на реалния маршрут за намаляването на риска от външен натиск върху транзитните държави.

Говорителят на президента Дмитрий Песков заяви на 19 ноември, че не изключва въвеждането на „рестрикции“ срещу „Турски поток“, защото „САЩ така разпръсва тези мерки, че никой не е застрахован от натиск“.

„Участието в open season означава, че „Газпром“ напълно спазва изискванията на ЕС и нормите на Третия енергиен пакет.

От тази гледна точка трудно ще бъдат намерени кусури на продължението на „Турски поток“, смята Мария Белова от Vygon Consulting. Тя е съгласна, че „Газпром“ не иска повишаване на вниманието към този проект до приключването на open season. „Със сигурност ще има политически натиск, особено от страна на САЩ, където през последните месеци беше предложено да се наложат санкции на всички „руски“ експортни тръбопроводи“, отбелязва анализаторът.

Впрочем, според нея, възможността да се пази тишина вече е изчерпана, имайки предвид, че до официалното пускане на газопровода е останала само година. Наистина, проектът, след дълго затишие беше „забелязан“ на 19 ноември от Украйна, която излезе с остра критика.

–––

Юрий Барсуков, „Комерсант“.