българите Евростат Витоша Галъп държавата справедливост отношение, българи, мерки, правителство, модел, Галъп

Галъп: Почти половината българи винят държавата за проблемите си

Три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни.

42% е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни е на практика разделено на две половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни.

Разбира се, спорно е какво точно влага всеки респондент в обобщеното клише за държава. Но ясно е, че този общ образ включва както различните институции, така и по-цялостното понятие за държавност и власт, респективно всичките им възможни пороци.

Такива са резултатите от от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“. 

Както може да се очаква, възрастта (и свързаният социален статус) е от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личното ни благополучие. Най-младите респонденти между 18 и 25 г. (или тези, родени след преломната 1989 г.) изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение.

Закономерно, привържениците на властта са и по-малко критични.

Масовото мнение ясно се ориентира в защита на по-общото схващане за справедливост, дори и тя да е в противовес на законоустановените норми.

68% от участвалите в проучването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи.

Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.

Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато.

57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение, а 5% не могат да кажат.

На фона на останалите институции у нас Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

- реклама -