Френското вето е част от битката за надмощие на Макрон в ЕС

След шока от френската блокада на началото на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония и Албания, институциите и тинк-танк организациите в Брюксел все още анализират причините и последиците от неочакваното вето на френския президент Еманюел Макрон.

Всички експерти са съгласни с едно: решението на Макрон „в никакъв случай не е свързано с Албания и Северна Македония, нито със Западните Балкани като регион”, смята Роза Балфур – експерт по въпросите на разширяването и институционалните въпроси във фондация „Маршал”.

„Смятам, че проблемът не са Балканите, нито общественото мнение във Франция по въпроса за разширяването, а отношенията между Франция и Германия и необходимостта ЕС да започне дебат за своето бъдеще”, смята Балфур.

Един от основните приоритети на френския президент, огласени още при встъпването му в длъжност, е реформа на еврозоната – тема, към която Париж се отнася по-амбициозно от Берлин.

Макрон иска реформа и се стреми да постигне ангажимент от страна на Германия за реформиране на еврозоната, за задълбочаване на ЕС. Основният му аргумент е, че трябва това да бъде направено преди разширяването на Евросъюза. Реформата на еврозоната не се осъществява, както и голяма част от неговите предложения. В този смисъл, решението за Северна Македония и Албания е резултат от отсъствието на реформа на еврозоната. Аргументът „заздравяване на единството преди разширяването” е грешка, смята Балфур.

Подобно е виждането и на анализатора Тоби Фогел, експерт по Балканите в мозъчния тръст за европейски политики.

Според него, въпросът е свързан с позицията на Франция по Брекзит. Френският опит да се заеме с темата разширяване, по която няма големи противоречия, просто защото не е истински приоритет. Да, Германия е най-голям привърженик на разширяването, но подходът на канцлера Ангела Меркел не е достатъчно силен и мотивиращ. Темата за разширяването не е проблем на общественото мнение във Франция, смята експертът.

Според него, Макрон иска да се позиционира като лидер в Европейския съюз, въпреки че все още не е наясно с начина му на функциониране.

Макрон не е от тези, които изграждат съюзи или строят мостове с несъгласните с неговото мнение. В контекста на Европейския съюз, нещата не функционират по този начин. Всяка държава има еднаква номинална тежест, колкото тази на Франция. Лидерският подход на Макрон изпъкна при неуспешния му избор за еврокомисар. Той е раздразнен, че предложението му за реформа на еврозоната не предизвика реакцията на Германия. В известен смисъл може да се допусне, че инициативата на Макрон да блокира разширяването, е в отговор на това, смята Тоби Фогел.

В случая не става въпрос за Северна Македония и Албания, въпреки че някои от държавите-членки имаха забележки към Тирана. Целта е да се накарат останалите лидери да се фокусират върху посоката на европейската интеграция. „Смятам, че Макрон ще се откаже от ветото”, заяви Роза Балфур.

Според нея е възможна „малка промяна” в процедурата, за да бъдат задоволени исканията на Париж.

Макрон може да се откаже от ветото, ако останали приемат да разговарят за съюза на капиталовите пазари. Той иска да убеди Германия, че ЕС трябва да бъде променен отвътре, за да засили ролята си на международната сцена.

Решението за Албания и Северна Македония, обаче, поставят под въпрос именно тази роля на ЕС.

Загриженост за доверието в ЕС на Балканите изразява и Фогел. Според него, безпокойството не е породено от възможна дестабилизация на региона, а последиците, които би имал застоят в развитието на всяка една от държавите. Френската позиция де факто поставя под въпрос обещанието на ЕС. „Как тогава ще може да се изисква от Скопие или Тирана съдебна реформа и изкореняване на корупцията?”, пита анализаторът.

Друга тема, която предизвиква безпокойство, е, какви предложения ще бъдат поставени на масата за преговори в ЕС относно разширяването и какви последствия ще има френското вето върху политиката на Евросъюза. Парадоксалното в случая е, че това е една от най-успешните европейски политики.

Експертите смятат, че не съществува реален риск за членството на региона в ЕС. През последните месеци не се очаква изявление, с което да се сложи край на разширяването, но перспективата за Косово и за Босна и Херцеговина са под въпрос. Процесът на разширяването вероятно няма да доведе до пълноправно членство на тези две държави в ЕС или това ще стане след много дълъг период от време.

Възможно е да настъпи промяна в процеса на разширяване, като се следва логиката на бившия председател на ЕК Жак Делор за „Европа на две скорости”.

Едно от предложенията на мозъчните тръстове в Брюксел е държавите от Западните Балкани да бъдат включени в определени структури на ЕС или да имат достъп до определени фондове, свързани с конкретни политики, без да бъдат пълноправни членове.

Подобна „диференциация” не е лоша новина. Въпросът е, в кои структури биха се вписали държавите от Западните Балкани. Секторното членство не е лош вариант за региона и може да предотврати застоя, смята Балфур.

Все пак гражданите в региона през последните години се оказаха много по-устойчиви, отколкото се смяташе в ЕС и никой не очаква проява на насилие или дестабилизация, смятат експертите.

Източник: БГНЕС

- реклама -