Френските пекари искат да патентоват франзелата пред ЮНЕСКО

франзела

За да се сложи край на индустриалния натиск, хлебарите във Франция настояват за признаване на традиционната рецепта на франзелата и се борят за нейното включване в нематериално наследство на човечеството.

Всяка сутрин в 6:15 часа Махмуд М`Седи прекосява главния двор на Елисей и поставя своите 20 франзели в кухнята на президентския дворец. Те са току-що излезли от фурната. Миналата година той е спечелил Гран При за най-добра парижка франзела и благодарение на това в продължение на една година става официалният доставчик на Елисейския дворец.

През януари Емануел Макрон потвърди подкрепата си за кандидатурата на франзелата в ЮНЕСКО

Според младия майстор това признание би защитило ноу-хауто: „Хората правят амалгама между обикновените франзели и традициите. Те купуват хляба си в супермаркетите, за да спестят време и пари, но е с лошо качество“, отсича Махмуд М`Седи.

Този указ установява правила: „традицията“ – трябва да бъде направена на място, а не замразена, с брашно без добавки. Само брашно, вода, сол и мая. Процесът на месене трябва да е бавен и ферментацията да продължи няколко часа.

За Махмуд „традицията“ е изкуство. Като дете той наблюдавал как баща му изработва тестото. „Баща ми ми даде тайната си. Никога не отстъпвам месене. Благодарение на моите познания по химия, аз подобрих месенето чрез рафиниране на температурата на тестото и водата“, споделя още той.

Доминик Анрак, президент на Националната конфедерация на френските пекари, също е наследил ноу-хауто на баща си. От детството си в семейната пекарна, в Йон, той си спомня топлината пред пекарната и шума на уредите. Мъжът също е в основата на кандидатурата за ЮНЕСКО. „Нуждаем се от подкрепата на французите и политиците, 90% от населението консумира хляб. Искаме да запазим наследството на нашата страна“, ревностно защитава традициите Анрак.

Произходът на франзелата обаче е неизвестен. Говори се, че е била измислена, за да позволи на войниците на Наполеон да носят хляб в джобовете на униформите си. Друга версия обяснява, че тя се е родила след закон от 1919 г., забраняващ пекарите да работят преди 4 часа сутринта. Тъй като трябва да се работи по-бързо, започва да се подравнява хляба, защото отнема по-малко място от хлябовете.

източник: Пари мач