„Форин полиси“: Войната унищожава олигархията на Украйна

От първите години на независима Украйна в постсъветския свят до пълномащабното руско нашествие през февруари 2022 г.

Украйна напълно заслужено носеше репутацията си на „олигархична държава“.

Всъщност тя беше една от най-крайните такива в Източна Европа и това я обременяваше в продължение на десетилетия.

Шепа свръхбогати олигарси не само притежаваха огромни активи в сектори като енергетика, индустрия и минно дело, но и контролираха медийни империи и щедро финансираха политици – понякога цели партии – както и съдии, които бяха в техния джоб.

Те често се занимаваха и с мащабна корупция и престъпност, и имаха свободно поле за действие в сивата икономика, включително проституция и хазарт.

Олигархичният проблем в Украйна често се използваше, за да се поставя под съмнение легитимността на страната, камо ли перспективите ѝ за членство в ЕС.

И тъй като украинската държава приемаше тези олигарси като партньори, това подкопаваше доверието на обикновените украинци в политическото ръководство и в самата политика.

Революцията на достойнството от 2013–2014 г. доведе до редица закони,

насочени към ограничаване на влиянието на олигарсите и корупцията, но те по-скоро ограничиха, отколкото премахнаха проблема.

На президентските избори през 2019 г. Володимир Зеленски победи милиардера в сладкарския бизнес Петро Порошенко – самият той олигарх – като подчерта своята кариера като медийна личност, а не като индустриален магнат, и образа си на „реформатор“, символизиращ „деолигархизацията“ на политиката.

Въпреки това и Зеленски се сблъска с трудности при ограничаването на влиянието на олигарсите.

По време на пандемията от COVID-19 той потърси тяхната финансова помощ и на практика легитимира влиянието им, като ги третира като филантропи.

Преди да влязат в сила критериите на администрацията на Байдън за ограничаване на ролята на милиардерите в политиката като условие за американска помощ, руските войски започнаха да се струпват по границите на Украйна в края на 2021 г., а мерките останаха недовършени.

Но пълномащабната война направи това,

което нито вътрешните регулатори, нито международният натиск успяха: отслаби най-могъщите олигарси, разруши някои и сериозно ограничи други.

„Те определено бяха изтласкани на заден план през последните четири години“, казва украинският икономист в отбранителния сектор Дмитро Кисиленко.

„Някои все още имат влияние чрез бизнеса си, но политическата и медийната им власт е намаляла.“

„Ключовите структурни активи на всички олигарси бяха частично унищожени или са под атака“, казва Тетяна Шевчук от базирания в Киев Център за борба с корупцията.

Русия завзе индустриите в Донбас, които бяха основата на богатството на хора като Ринат Ахметов – най-богатият украинец – който загуби десетки компании заради окупацията и разрушенията. „Вместо печалби, те търпят загуби“, казва Шевчук.

Състоянието на Ахметов беше наполовина намалено след инвазията – от почти 14 милиарда долара до около 7 милиарда.

Освен това, при военно положение и доминиране на държавата в медиите, влиянието на олигарсите е достигнало исторически минимум.

Повечето политически дейности са ограничени, а те са загубили платформа за съревнование.

„Те не могат да влияят чрез обичайните политически инструменти.

Всички решения се вземат в кабинета на Зеленски“, казва Шевчук.

Военното положение допълнително ограничи властта им, а войната намали и броя им.

Проруският бизнесмен Виктор Медведчук беше арестуван и по-късно разменен за Русия.

Други като Игор Абрамович и Вадим Столар напуснаха страната и заминаха в изгнание.

През 2023 г. украинските служби арестуваха олигарха Игор Коломойски по обвинения в пране на пари и измами.

Газовият магнат Дмитро Фирташ се намира в австрийски затвор.

Медийните активи, които бяха ключова част от олигархичните империи, вече са до голяма степен под държавен контрол.

През 2022 г. Киев създаде национален новинарски телемаратон „Обединени новини“, в който участват държавни и частни медии.

Освен това военновременните регулации допълнително ограничиха контрола на собствениците върху съдържанието.

Това доведе до закриването на медийната империя на Ахметов – Media Group Ukraine.

Тези събития, макар и трагични за Украйна в много отношения, правят страната по-свободна от олигархично влияние, отколкото по всяко време след независимостта ѝ през 1991 г.

„Украйна вече не е олигархична държава“, казва Кисиленко.

Антикорупционни активисти обаче предупреждават, че без дълбока реформа в съдебната система и икономиката олигарсите – включително нови, възникващи в отбранителната индустрия – могат да се завърнат след войната и отново да натежат върху страната за години напред.

–––––––

Автор: Пол Хокенос