FN представя Фондация „Сийдър“: Интеграцията на деца извън семейства е отговорност на всички ни

Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” стартира Национална кампания за “Продължаваща подкрепа за деинституционализация децата и младежите” . Тя има за цел в рамките на следващата една година да се популяризира развитието на превантивни и алтернативни услуги за деца и реформата в системата за грижа за деца.

Как неправитественият сектор помага в тази благородна кауза и как се правят децата щастливи, разговаряме с Александрина Димитрова от Фондация „Сийдър“.

Александрина Димитрова е Изпълнителен директор на
фондация „Сийдър“ – българска неправителствена
организация, която предоставя 24-часова индивидуална
грижа и специализирана подкрепа на над 100 деца и
младежи в неравностойно положение, предимно с
увреждания. Александрина ръководи екип от 100
служители на фондацията, заети в 9 социални услуги на
фондацията и отговаря за устойчивото развитие на
организацията, включително за финансовата й стабилност
през различни програми и инициативи за набиране на средства.

Възможна ли е мисията на българските институции за пълно извеждане на децата от специализираните домове?

Извеждането на децата от специализираните домове е възможно и за това свидетелства фактът, че при стартирането на реформата за деинституционализация през 2010 г. броят на децата в такива домове е 7500, а към момента той е под 900. В Актуализирания план за действие към стратегията за деинституционализация е заложено закриването на оставащите специализирани домове и смятам, че и останалите деца ще бъдат изведени за срока, посочен в Плана – до 2020 г. Това безспорно е огромен успех на българските институции и гражданските организации, които работим активно по тази тема.

Голямото предизвикателство обаче е в предоставянето на качествена грижа и подкрепа на вече изведените децата и младежи, голяма част от които живеят в новоизградените над 280 центъра за настаняване от семеен тип в цялата страна. Именно в тази посока следва да бъдат насочени усилията на всички ни, така че да гарантираме, че децата и младежите могат да водят пълноценен живот. Само тогава можем да кажем, че деинституционализацията е успешна. Но имаме да извървим още дълъг път.

Как вие като организация помагате в процеса на деинституциализация на грижата за децата? Разкажете ни за вашия принос и вашата кауза?

Фондация „Сийдър“ е организацията, която инициира и съдейства активно за едно от първите закривания на специализиран дом – това е Домът за деца с умствена изостаналост в село Горна Козница, който беше окончателно закрит през 2010 г., а всички 58 деца и младежи бяха изведени в алтернативни по-качествени социални услуги. В последствие допринесохме за закриването на още 11 домове.

Към момента ние управляваме 9 социални услуги в градовете Кюстендил и Казанлък. 8 от нашите центрове предоставят 24-часова грижа на близо 70 деца и младежи, лишени от родителска грижа, повечето от които са с увреждания. Голяма част от тях са изведени от специализирани домове, а останалите са настанени по спешност при нас след преживени тежки травми в семейството. Ние влагаме значителен човешки, управленски и финансов ресурс, за да осигурим качествена грижа за децата и младежите в центровете. Работим активно и в областта на политиките за деинституционализация, като съпредседателстваме Постоянната експертна работна група по деинституционализация, участваме в работната група за Закона за социалните услуги, членуваме в застъпническата мрежа Коалиция „Детство 2025“.

Как оценявате усилията на ведомството да интегрира децата, които живеят извън семейството –получават ли те необходимата грижа и образование?

Интеграцията на децата, които живеят извън семействата си, не е отговорност само на едно ведомство, а е отговорност на всички ни – на правителството, на местните власти, на неправителствените организации, на училищата, болниците, бизнеса, гражданите. Нашият опит в грижата за деца, лишени от родителска грижа показва, че включването им в обществото се случва много бавно, с малки стъпки и само чрез сериозни усилия на хората, които сме поели непрекъсната грижа за тях.

 Как оценявате приемната грижа в България, успява ли да създаде семейна среда за децата в новите им семейства?

Това, което наблюдаваме е, че през последните години приемната грижа се развива, но все още има много малко семейства, готови да работят с най-трудните случаи – на деца с увреждания и такива с поведенчески проблеми. Това са и децата, които попадат в центровете от семеен тип и то обикновено след като са местени между специализирани институции и приемни семейства, които поради невъзможността да се справят, се отказват от тях. Затова смятам, че е необходима много по-задълбочена подготовка на приемните семейства и последваща подкрепа към тях. Разбира се, стои и въпросът за устойчивостта на приемната грижа. За да се гарантира устойчивост, тя трябва да бъде регламентирана като мярка за закрила, която ще се развива с държавно финансиране, а не да се разчита само на европейски фондове и подкрепа от неправителствени организации, както е към момента.

Достатъчни ли са дневните центрове за деца с увреждания и как те спомагат за адаптиране на децата?

Предвид че и към момента се строят дневни центрове за деца с увреждания, предположението ми е, че те са планирани така че техният брой да бъде достатъчен. Но от съществено значение е специалистите в тези центрове да бъдат добре подготвени и подкрепени, за да могат да работят с децата по начин, който да спомогне за тяхната адаптация, независимо от степента на уврежданията им. В момента наблюдаваме трудности за намиране и задържане на специалисти в социалните услуги, в това число в дневните центрове, поради ниските възнаграждения, неотговарящи на натоварването и спецификите на работата. А от това страда качеството на предоставяната подкрепа.

Кои са най-големите проблеми при социализацията на децата, израснали извън семейството? Как да се приобщят децата с увреждания?

 Трудностите обикновено са при децата с интелектуални увреждания и при тези, които нямат увреждания, но са с предизвикателно поведение, дължащо се на трудностите, през които са преминали в детството си. Все още голяма част от обществото ни не е готово да приеме тези деца да живеят в съседство, да ходят в училищата, в които са останалите деца, да играят в парка и т.н. Същевременно има хора, които разбират социализацията на децата, само като проява на състрадание и ги третират като нуждаещи се от дрехи, обувки, играчки и подаръци за Коледа. А всъщност тяхната истинска нужда е да имат хора, които да са до тях и да живеят в общност, която ги приема такива, каквито са.

 Спазват ли се правата на децата в риск у нас.

Вече 5 години Национална мрежа за децата издава доклад, който разглежда доколко държавата спазва ангажимента си да гарантира правата на всички деца у нас в различни сфери като здравеопазване, образование, семейна среда и алтернативни грижи и др. “Сийдър” е един от авторите на доклада.

Всяка година поставяме ниска оценка – около среден 3 и със съжаление констатираме, че въпреки че има известен напредък в някои области, той е твърде ограничен. Оказва се, че на практика все още държавата ни, а и ние като общество, не спазваме правата на децата у нас, въпреки че България отдавна е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето.

Колко важен е персоналът, който полага социални грижи към децата и как могат да бъдат мотивирани хората да се посветят на тази кауза?

Персоналът е най-важен. Както в едно семейство, важно е не колко скъп ще е подаръкът за Коледа или дали маратонките ще са маркови, а каква грижа и сигурност получава детето, така е и в един център от семеен тип. Затова и ние от фондация “Сийдър” непрекъснато призоваваме към подобряване на условията на работа на заетите в социалните услуги.

Необходимо е повишаване на възнагражданията (към момента те се равняват или са съвсем близки до минималната заплата), повишаване на съотношението персонал – настанени деца (към момента, в масовия случай, 1 човек на смяна следва да се грижи за 12-14 деца) и инвестиране в практически обучения и т.нар. супервизия. Ние във фондация “Сийдър” разчитаме на подкрепата на индивидуални дарители и социално отговорни компании, за да можем да инвестираме в назначаването на допълнително хора в нашите услуги, организиране на обмени на опит за тях и първоначални и надграждащи обучения, както и регулярна подкрепа от външни специалисти.

И сега има мотивирани хора в центровете от семеен тип, които са посветени на каузата, но текучеството е голямо и ще продължи до степен, в която качеството на грижа и спазването на правата на децата ще бъдат сериозно застрашени.

 

–––––––––––––––––––––––––––––

Фондация “Сийдър” предоставя 24-часова грижа в близка до семейната среда на най-много деца и младежи сред НПО сектора в България.

Организацията е вече на 13 години и е първата, която самостоятелно затваря държавен дом за деца с увреждания – този в Горна Козница (реално в същото състояние като дома в Могилино). В момента “Сийдър” управлява 9 социални услуги в Кюстендил и Казанлък.

Много от децата и младежите буквално правят първите си крачки в “Сийдър”, въпреки диагнози в смисъла на “никога няма да проходи”, изговарят първите си думи, отиват на първата си екскурзия извън града, виждат първото си море, започват да ходят на училище, започват работа. През последните две години 6 деца бяха осиновени и отново имат семейства. С подкрепата на екипа на организацията вече 8 от младежите с увреждания работят на обществени места и това ги кара да се чувстват значими и да развиват уменията си.

През ноември, 2018г. фондация „Сийдър“ бе отличена с 1-во място на наградите на Държавна агенция за закрила на детето „Аз гарантирам щастливо детство“ в категория Устойчиво развитие.