Фестивалът Уудсток – море от музика, кал и изгубени илюзии

На 15 август 1969г. се открива знаменитият фестивал „Уудсток“. Той събира над 500 хиляди зрители, пред които излизат най-известните музиканти на своето време – The Who, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Jefferson Airplane, Creedence Clearwater Revival, Джоан Баез, Grateful Dead, Рави Шанкар, Карлос Сантана и много други. За едни Уудсток е манифест за единението на едно цяло поколение, за други – източник на митове и триумф на маркетинга. Близо 50 години по-късно едно нещо е ясно със сигурност – фестивалът е кулминация, но и край на хипи-ерата, и начало на сексуалната революция.

Уудсток се провежда в местността Уайт Лейк на градчето Бетъл, на 69 километра югозападно от град Уудсток, в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г.

 

На 15 август 1969 г. в небето над град Бетъл в щата Ню Йорк има необичайно много хеликоптери. С тях доставят музикантите, които не могат да стигнат до мястото на фестивала заради чудовищните задръствания, простиращи се на 10 мили. Организаторите плащат за хеликоптери около един милион долара – огромна сума за стандартите от 1969 г. Впечатляващите цифри са част от историята на фестивала, или, както официално е наречен – Панаирът на музиката и изкуството Уудсток.

Първоначално събитието е замислено като платено и е изчислено за около 50 хиляди души. Но след продажбата на 185 000 билета, съобщението, че всеки може да слуша музика безплатно, привлича стотици хиляди – събират се около 450 000 души. Така Уудсток се превръща в най-известният безплатен концерт в света.

Треската заставя  организаторите да предприемат спешни мерки. В рамките на дни били монтирани  няколко хиляди тоалетни. Въпросът със спането и храненето любителите на  рока трябвало да решат сами.

Уникалната атмосфера на Уудсток

Кое кара стотици хиляди хора да се стекат в Уудсток при тези екстремални условия? Отчасти, за да чуят безплатно и на живо уникалното звучене на китарата на Джими Хендрикс. Който, освен всичко друго, изпълнява и американския химн.

Джими Хендрикс, Уудсток, 1969г.

Но музиката на Хендрикс, Сантана и Джоплин не е единственото нещо, което привлича тълпи от хора към Уудсток. Най-силният магнит е атмосферата, за която хората, които са били на фестивала преди 50 години, продължават да си спомнят и сега.

Джо Бойд
Продуцентът и писател Джо Бойд отива на фестивала в качеството си на мениджър на група и като много други музиканти стига до Уудсток по въздух.

„Возихме се в стар военен хеликоптер, който дори нямаше врати. Затова, когато той се накланяше, виждахме всичко. Видяхме истински тълпи, които се движеха отдолу, а колите бяха паркирани от всички страни на пътя. Когато вертолетът зависна над мястото, където трябваше да започне фестивала, бях потресен. Хората бяха навсякъде, докъдето можеха да ни стигнат очите“, разказва години по-късно Бойд в интервю за Би Би Си.

На групата, която съпровождал, не било съдено да свири в първия ден: завалял дъжд и изпълнението било отложено.

„Момчетата бяха с електрическа китара, а на сцената дори нямаше навес, затова прекарахме нощта в мотел. Когато се върнахме в събота, атмосферата беше съвсем различна. Повече напомняше на зона на военни действия. Всички бяха напушени, слънцето препичаше, а те бяха омазани с кал. Беше готино, но разликата между петък и събота дава представа какво е Уудсток и последиците от него“, спомня си Бойд.

Джанис Джоплин, Уудсток, 1969г.
Изгубените илюзии

В известен смисъл Уудсток може да се възприеме като последица от „лятото на любовта“ от 1967 г., което по време на фестивала вече било част от историята. Но през 1969 г. идеализмът на „лятото на любовта“ започва да се разтваря в море от евтини наркотици и изгубени илюзии.

В навечерието на Уудсток общото настроение в обществото вече не е толкова оптимистично, колкото преди няколко години. Много хора се оказват неподготвени да се гмурнат в хипсийската субкултура, да се откажат от собствената си личност и да приемат убеждения, неподходящи за обикновения човек, който трябва да печели пари и да изплаща жилище.

Но на тълпите, събрани в Уудсток, не им се налага да мислят за жилището и отношенията със съседите.

За един от феномените на фестивала все още се смята фактът, че многохилядното събитие преминава без инциденти. Регистрирани са два смъртни случая: един от предозиране с наркотици и един при нелеп инцидент с трактор. И нито един случай на жестоко или агресивно отношение на един човек към друг.  Уви, наложило се да се разделят с мечтите за зелената трева на Уудсток заради проливните дъждове. Но това било почти единственото разочарование.

Днес много хора смятат, че Уудсток е част от реакцията на Америка към войната във Виетнам и че  без тази война Уудсток просто нямаше да се случи. Джо Бойд обаче смята, че Уудсток не бива да се бърка с желанието да се сложи край на войната във Виетнам. „Войната засили усещането за разочарование и загуба на илюзии, но Уудсток няма никаква връзка с проблема Виетнам. Разбира се, фестивалът допринесе за решението да не се воюва. Но не заради някакви политически убеждения, а просто защото младите хора не искаха да променят из основи живота си, да отидат на война и да се разделят с приятния живот, който водеха в края на 60-те години „, казва Бойд.

И все пак, „приятният живот“ предполага не само свободна любов и употреба на наркотици. „Лятото на любовта“ вече е накарало цялото поколение млади хора да се замислят за себе си, а не за обществения живот. Много от тези, които идват на фестивала в Уудсток, са далеч от политиката и са увлечени от хедонистичните идеали на хипи-движението.

Хипито като двигател на рекламата

Уудсток влезе в списъка на 50-те събития, които според Rolling Stone завинаги са променили историята на рокендрола. Култовият статут на фестивала е обезсмъртен и в киното благодарение на едноименния документален филм, който спечели „Оскар“.

Много бързо след фестивала става ясно, че хипи-движението е мощен търговски двигател.

Карлос Сантана и Девид Браун, Уудсток, 1969г.

Отзвукът от самия Уудсток и успехът на филма са пример за това как социалното, духовното и политическото движение се превръща в маркетингов инструмент. Внезапно се оказва, че има огромен пазар. Звукозаписните компании, Coca-Cola, производителите на дрехи – всички разбират мащаба на Уудсток, където са събрани половин милион души. Рекламната индустрия осъзнава, че всички тези хора са потребители и в същото време производители на музикални и културни продукти.

Джо Кокър, Уудсток, 1969г.

Уудсток се превръща в специален случай за стартиране на механизъм, който помага един опозиционен жест да бъде трансформиран в маркетингова стратегия.  Но, както знаят специалистите по маркетинг, успешно може да бъде продадена само идея, която си струва: една залъгалка в ярка обвивка няма да бъде популярна за дълго.

Ако Уудсток се смята за жест на борба срещу несправедливата война и опит за защита на личната свобода, 40 години по-късно тази битка все още не е спечелена. Америка е замесена в други войни, употребата на наркотици и свободната любов не са се превърнали в норма, а идеалите на хипитата не са твърде вдъхновяващи за новото поколение.

В околностите на град Бетъл, където през 1969 г. напушената тълпа с викове посрещна Хендрикс и Шанкар, преди 10 години беше построен чист и спретнат музей на Уудсток. Полетата, които дъждът превърна в кална каша, се превърнаха в идеално подреден паркинг. Пиенето на алкохол, пушенето и поставянето на палатки е строго забранено.

А ако някой от ветераните от „Уудсток“ иска отново да полежи на тревата и да се върне към спомените си, то може да си наеме шезлонг. Само за 5 долара.