Фейсбук медийност, защо не?

Напоследък медийното пространство у нас все повече заприличва на космическо – избухват всякакви политически звезди с претенции да поразбутат съотношенията в комуникационното вещество, боНбардирайки с нови елементи конвенционалните му носители. Иначе казано – фейсбукарската гласност( дори в перестроечния й смисъл) е на път почти изцяло да замести традиционните средства за масова информация и да подложи под съмнение водещата им роля, дала аргумент те да бъдат определени като ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ.

автор: Мира ЦАНЕВА, имиджмейкър, текст за ФлашНюз

 

Аспектите на този феномен са няколко.

  1. Информационната фертилност на фейсбук е вън от всякакво съмнение. Със своите актуални близо 2.85 милиарда активни потребители на месец, тя е водещата социална мрежа в света. Скоростното разпространение на новини и послания е другият съществен фактор за предпочитание от страна на търсещите медийно консумиране в мащаб, способен да повлиява мнения и решения. Ето защо фейсбук засилва доминиращата си роля в политическия дискурс на почти всяка държава, България не прави изключение. И това е така, независимо от опасността алгоритмите на платформата с техните възможности да са под реалната угроза от манипулация с цел изопачаване на политическия дебат. Примерът със създаване на фалшива „ангажираност“ ни е познат – компрометирани или несъществуващи акаунти бълват лайкове, коментари, споделяния, които лесно оформят публичното възприятие за даден политически лидер, и откъм популярност, и откъм одобрение. Позволеността да се създават множество страници от един и същ потребител е един от прътите, с които фб инженерите подпомагат този дисбаланс да се случва. Оформяйки възприятието за обществените процеси, фб модифицира самата реалност, създавайки нова, миражна и аватарска.

 

  1. Потребителите на фейсбук могат да участват в „разговора“ и да влияят върху посланието/новината. Хората са едновременно потребители и автори на медийния продукт. Поне такова е субективното усещане, чисто човешкият гъдел да изразяваш мнение, естествено с масовата убеденост за вселенска компетентност и академична самоувереност. В крайна сметка основните компоненти на човешкото поведение се движат от относително статични принципи, които не се променят особено от развитието на иновативната среда. Ето защо алгоритмите на платформата непрестанно насърчават хората да бъдат ангажирани, да коментират, споделят, колкото и зомбиращо да изглежда, но е факт, че работи, при това успешно. От друга страна( и това е всъщност опасността), същите тези алгоритми са станали сложни за обяснение вече и за самите им разработчици, което повдига съмнение за прозрачност  и отчетност. Възможният резултат е изкуствено генериране на силно поляризиран дискурс или възпиране на селектирани потребители от определена информация. Крайната цел е ясна – да се моделира мнение, което да доведе до решение.

3. Въпреки опасността от поведенческо вмешателство, хората очевидно имат повече доверие      в социалните медии като такива.

Речитативът за свобода на словото у нас си остава мантра, чиито вибрации съществуват в някое друго измерение, не и в нашето.

Дори глобално се говори за New Media Populism, катаклизмите от последните месеци го доказват. Фактът например, дето електронните медии цитират, и дори си пълнят предаванията с мненията от фейсбук, не прави връзката медия/консуматор на медийна услуга по-пряка. Тя се опосредства, първо, чрез редакторския подбор на цитираните коментари, и второ поради обективната невъзможност за повторна обратна връзка. Обективността на конвенционалните медии няма как да не е под въпрос, когато има намеса на корпоративни интереси, често премесени с държавни и междудържавни, още повече. Достатъчно е човек да превключи сутрешните студия и му става ясно кои ще са гостите и във вечерните коментарни такива. Изглежда у нас има няма половин дузина дипломирани политолози, социолози, които слаломират из телевизиите и благочестиво пропагандират тези и антитези, при това с патос, отдалечаващ обективността им на светлинни години. Плурализъм, ама друг път.

 

  1. Манипулативната същност на фейсбук става все по-дискутирана и изследвана. The Guardian се натъкват на документация, която показва над 30 случая на манипулативно политическо поведение в 25 държави, засечени от екипа на платформата. Странното в случая е как от компанията на Зукърбърг(спряган за човек на Тръмп) са си затворили очите за груби нарушения на стандартите на общността в държави като Афганистан, Ирак, Монголия, а са реагирали светкавично в САЩ, Тайван, Южна Корея. „Има доста зловредни неща във фейсбук, на които не се реагира, защото не се приемат като значим ПР риск за фейсбук“, коментират от The Guardian. Подобно изследване от университета Оксфорд пък сочи 70 като броя държави, които практикуват външно или вътрешно вмешателство, фейсбук е предпочитаната за това платформа. Огромната манипулация от президентските избори в САЩ през 2016-та година, когато Русия беше обвинена в подвеждане и разделяне на американските избиратели чрез мрежа от фалшиви профили, принудиха фейсбук да вземат мерки. От тогава до сега усилията им спрямо доказана манипулация и нарушение на стандартите от политически лидери по света изглежда се провалят, въпреки обратните изявления на техни представители.

 

  1. Фейсбук и останалите социални мрежи са основни генератори и разпространители на фалшиви новини. Установено е също, че хората са още по-склонни да вярват във фалшиви изказвания, когато те са направени от политици. Поведенческата наука ни казва как, освен това, сме предразположени да възприемаме повече негативните новини( някой да бъде оплют). И тъй като алгоритмите в Мрежата приоритизират съдържание с високо ниво на ангажираност( поляризирано, емоционално), достъпът до фалшива или заблуждаваща информация се засилва многократно. Последното има безспорен потенциал да установи политически дневен ред и да формира широки обществени нагласи и настроения. Да ги формира така, щото фактите да имат по-малко значение в оформянето на публичното мнение от емоцията и личната вяра, феноменът на т.нар. постистина.

 

(изводи)

Автолегитимацията на конвенционалните медии да бъдат единствени трибуни, чрез които политическите субекти могат да се обозначат, е ялова, превръща ги по-скоро в непривлекателен олдскул трибунал. Въпреки недостатъците и подводните камъни, информационното цунами фейсбук съществува, а неговата добавена стойност по отношение на политическия живот у нас тепърва ще се анализира(дано!). Американците издигнаха в почти академична дисциплина историческия гаф от 2016-та, изписаха се тонове материали, проведоха се стотици анкети и проучвания. След комуникационния пробив на ГЕРБ, фейсбук общуването беше продължено от ИТН, а отскоро и Министерският съвет са със своя страница, при това доста активна и с пряка връзка до потребителите, които имат възможност да задават въпроси на министрите в директен лайв. Този факт, и споменатите преди това аспекти, говорят за наличието повече на процес, отколкото на епизодични явления, пък били и те „феноменподобни“. Предстои да видим как ще се развива този процес, каква ще е неговата динамика, доколко ще се засили поляризацията в политическия дискурс, дали пък няма да сме свидетели на апатия….

Легитимацията на дигиталните медии като носители на автентично съдържание идва от самите потребители.

Благодарение на тях все повече млади хора се ангажират обществено-политически, което е добър знак. В крайна сметка хората ще започнат да отсяват истинската от фалшивата новина, реалността от компромата. Който не желае да се съобразява с това, най-добре е да си намери друго професионално поприще.

А кои звезди ще се окажат Свръхнови, и кои – променливи, времепространството ще покаже…

Текст: Мира Цанева, имиджмейкър

- реклама -