Фамилията Дюпон-как се трупа най-взривоопасното богатство на света

Пиер Самуел Дюпон произхождал от френския град Руан от фамилия, в която генерации наред се посвещавали на часовникарството и протестантството. Произлезли от редовете на средната буржоазия, Дюпон независимо от религиозните преследвания успели да се издигнат и да си осигурят добро и желано от мнозина обществено положение.

Пиер също започнал кариерата си като часовникар, но за кратко. Благодарение на своя братовчед, благородника Дьо Жокур, той бил приет в света на енциклопедистите. Така той срещнал този, който щял да бъде негов учител – икономиста физиократ Франсоа Кене, проповядващ прогрес за човечеството чрез завръщане към стопанство от земеделско-пасторален тип.

След смъртта на Кене Пиер Самуел оглавил редиците на физиократите и публикувал много трудове, посветени на икономическата теория, и статии, в които нападал тези, които възхвалявали първите стъпки на зараждащата се индустрия.

Като директор на вестник „Дневник за събитията в живота на поданика“ той станал популярен сред обществеността със своята позиция за свобода на пресата, равенство пред данъчните власти и премахване на робството. От този период датира и приятелството му с Тюрго – политик и физиократ, който след смъртта на Луи XV заел поста министър на финансите. Скоро Пиер станал негов сътрудник.

Министърът не успял да намали разходите на кралския двор, по-специално тези на кралицата, която наричали „Мадам Дефицит“.

Но Самуел бил натоварен от краля със значима дипломатическа мисия – да постави началото на преговорите с Англия с цел признаване независимостта на колониите й в Америка.

Това поръчение му осигурило познанства с авторитетни личности като Томас Джеферсън и благодарността на Луи XVI за лоялната служба, изразена във връчването на семеен герб, към който Самуел добавил девиза „Държа се почтено“.

За да тласне своите синове по пътя на успеха, Самуел не се ограничил с призиви. Той се възползвал от връзките, които неговата политическа кариера и енциклопедичните му занимания му осигурили.

Двамата братя били различни – Виктор бил чаровен красавец, неспособен да довърши каквато и да било работа. Брат му Ельотер Ирене бил негова пълна противоположност -с груба физика, неприветлив и затворен, с прекалено голямо влечение към тежката работа.

Заставайки срещу собствените си убеждения на физиократ, Самуел изпратил Ирене да учи при приятеля си Лавоазие, директор на кралската барутна фабрика. По този начин фамилията Дюпон направила първите стъпки по пътя, който ще я заведе до богатството.

Като депутат в учредителното събрание, избран от третото съсловие (преди революцията от 1789 г.) Самуел се разграничил от останалите Дюпон, прибавяйки към името си това на своя град. От този момент той станал гражданинът Дюпон дьо Немур – фамилно име е аристократично звучене, което неговите потомци пазят до днес. На 27.08.1789 г. Пиер Самуел се присъединил към тези, които гласували Декларацията за правата на човека, и предложил да се конфискува имуществото на църквата. По-късно преминал към опозицията и станал ревностен защитник на краля. При отбраната на двореца „Тюйлери“ като по чудо бащата и синът остават живи. С фригийски шапки, носени по това време от революционерите, те успели да се промъкнат през тълпата и да се укрият в обсерваторията.

Републиката нямала нужда от учени и един ден главата на Лавоазие се търкулнала в кошницата на гилотината.

Ирене бил принуден да напусне барутната фабрика и да прекрати заниманията си. Дюпон дьо Немур преживели революцията без големи загуби, но бъдещето им във Франция изглеждало все по-съмнително и рисковано. Те решили да напуснат страната и да търсят щастието си в Новия свят.

Пиер Самуел бил човек на XVIII век. Сътресенията, които преживял, ни най-малко не потиснали усета му към нови идеи. Той не преставал да мечтае за едно завръщане към златните години и за едно мирно пасторално бъдеще.

Тъй като Америка била в най-висша степен земя на утопиите, Пиер Самуел решил да създаде там идеалната колония, запазена за един елит, състоящ се от философи и земеделци. С тази цел основал малко общество, на което дал името Понтиана, и продал акциите на ограничен брой инвеститори, сред които Лафайет и Бомарше.

Пристигайки през 1799 г. на американска земя, Самуел побързал да осъществи проекта си. Впуснал се в спекулации с недвижимо имущество, които завършили катастрофално. Нещата тръгнали зле.

Но Ирене имал едно щастливо хрумване – по време на лов той забелязал лошото качество на американския барут. Барутът бил много шумен, не бил резултатен и изхвърлял пушек с неприятна миризма. Ирене бил удивен, че американците са надвили англичаните с такова въоръжение, и убедил баща си да вложи останалия му капитал в този бранш.

Пиер Самуел без съмнение е упорствал – да създаде цяла една нова индустрия било в противоречие с всичките му принципи. Но оценявайки козовете, които представлявали неговите връзки с американското правителство, най-накрая приел. През 1802 г. Ирене купил малко разнебитено стопанство недалеч от Уилмингтън на стръмните брегове на Брендиуайн ривър.

На Понтиана той отстъпил 2/3 от капитала на предприятието, получил 1/3 от продажбите и длъжността директор с годишна заплата от 18 000 долара. Необходимите разрешения за powder mill, правата за производство на барут, били получени бързо благодарение на политическите връзки на Самуел на щатско и федерално ниво.

Барутът на Дюпон дьо Немур бил оценен като най-смъртоносния, сравнен с произвеждания до момента в Америка.

Президентът Томас Джеферсън редовно удвоявал поръчките, предназначени за американската армия, и това осигурило на Ирене монопола върху тази смъртоносна продукция. През 1812 г. англичаните обявили война на бившата си колония и печалбите на барутната фабрика скочили рекордно в изумително кратък срок.

Основите на богатството на Дюпон дьо Немур били положени, оставало то да бъде умножено. През 1817 г. след силна експлозия във фабриката избухва пожар. Въпреки възрастта си – 77 години, Пиер Самуел също се включил в гасенето и по-късно починал от преумора.

Наследниците му – „търговците на смърт“ – не изоставили утопичните идеи, които били увлечението на баща им.

Ирене успял да организира дейността си като истински фаланстер – едно утопично общество, основаващо се на идеите на Шарл Фурие.

Упражнявайки „задушаващ патернализъм“, Ирене дал на работниците си осигуреност (нещо рядко за тази епоха), а фабриката подслонявала, хранела, лекувала и дори погребвала работещите в нея.

Барутното предприятие функционирало като малко затворено общество, изолирано от света, чиито господари незабележимо се превръщали в милиардери, без да поддържат връзки с останалите американски магнати и придържайки се към принципа Business is business“ („Бизнесът си е бизнес“), като сключвали бракове само в кръга на семейството.

След смъртта на Ирене съжалявали не само родствениците му, получили прилично наследство, но и работниците му.

Вторият му син – Хенри Френсис, станал президент на семейното предприятие и се проявил като изключителен бизнесмен.

В дейността си той бил подпомогнат от два важни фактора – войната, която се оказала истинска златна мина, и дарбите на химика Ламот Дюпон, негов племенник и съдружник, който открил способ да направи натриевия нитрат по-устойчив на влага и същевременно повишил силата на експлозивите. Основната заслуга на Хенри Френсис била откриването на нови задгранични пазари за този „подобрен барут за оръдия“, наречен „взрив В“.

Войната му донесла съществени, но временни доходи за разлика от цивилните дела, които оформили по-скромен, но в замяна на това по-постоянен пазар. Благодарение на Хенри Дюпон завзели обширния пазар на специалните взривни вещества, използвани при строежа на рудници, канали и жп линии. Под негово ръководство Дюпон достигнали една висока степен на технически прогрес, която поддържат до днес.

Ламот довършил работата по производството на един нов експлозив – динамита, и починал през 1884 г.

Поправяйки една повредена машина, той предизвикал искра, водеща до експлозия, която го убила на място, но доказала превъзходното действие на новия продукт. Пет години по-късно Хенри Френсис го последвал в смъртта, умирайки по по-малко зрелищен начин.

дюпонНаследниците превърнали семейната фабрика в акционерно дружество, кръщавайки я „PuPont de Nernours and Co.“ в чест на Ельотер Ирене.

Въпреки няколкото вътрешни кризи фамилията успява да увеличи семейния капитал. За да премахнат неудобствата, които им носело прозвището „търговци на смърт“, Дюпон решават да инвестират в индустрии, считани за мирни.

Със своите 425 завода и стотина лаборатории, разпределени в 28 американски щата, „E.I. DuPont Nemours and Co.“ е световният гигант на химическата индустрия. Производството обхваща повече от 1200 продукта и само в щата Делауеър 2/3 от населението е ангажирано в него.

Фамилията Дюпон е също голям акционер в General Motors и първи пускат на пазара найлона – продукт, предизвикал революция в текстилната индустрия. Не би могло и да се мечтае за по-безвреден и невинен продукт.