Езическите корени на Великден: Скритите тайни зад символите на пролетта

В сяка година на Великден милиони деца по света

(и особено във Великобритания) се впускат в търсене на яйца, скрити из домовете и градините им от Великденския заек. Търговската мрежа се залива от шоколадови изкушения, а традиционните за англосаксонския свят „кръстати кифлички“ (hot cross buns) изчезват от рафтовете на супермаркетите за часове.

Великден е ключов християнски празник,

честван в памет на Възкресението на Исус Христос след разпятието Му.

Как обаче пухкавите зайчета, козунаците и яйцата са се превърнали в неразделна част от това религиозно събитие?

Отговорът се крие в предхристиянската епоха – много от темите на Великден са дълбоко вкоренени в древните езически традиции.

• Пролетното равноденствие и силата на природата

Великден се пада в период от годината, свързан с пролетното равноденствие – моментът, в който продължителността на деня и нощта се изравнява.

От хилядолетия далечни култури почитат пролетта като време на обновление, плодовитост и прераждане.

Древният предхристиянски свят е изпълнен с истории за възкресение, случващи се именно през този сезон.

Една от най-старите цивилизации – шумерската, обитавала Южна Месопотамия (днешен Ирак) –

е запечатала върху глинени плочки легендата за богинята Инана още две хиляди години преди Христа.

Историята разказва, че Инана слязла в Подземното царство, за да открие покойния си съпруг.

Там тя била убита, но по-късно върната към живот от други богове.

Било ѝ позволено да се връща в горния свят като слънце за шест месеца, след което трябвало отново да слиза в преизподнята за зимния период.

Това е вероятно първият древен разказ за възкресение и прераждане, съсредоточен около пролетта.

Подобни мотиви откриваме и в митовете за египетското божество Хор, както и в смъртта и прераждането на гръцкия бог Дионис. Всички те споделят обща идеология: светлината, която побеждава тъмнината.

• Адаптацията на християнството

С разпространението на християнството в Европа много езически празници и обичаи са абсорбирани и адаптирани от новата вяра.

Логично е вкоренената концепция за новия живот, празнуван през пролетта, да се свърже с победата над смъртта и Възкресението на Христос.

Ако сте забелязали, датата на Великден се променя всяка година.

Това е така, защото тя се определя от фазите на Луната, а не от конкретен календарен ден.

Празникът се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Тази зависимост от природните цикли е концепция, чиито корени са изцяло езически.

• Откъде идва името и символите?

В повечето европейски страни името на празника произлиза от еврейската дума „Песах“ (Пасха).

В англоезичния свят и Германия обаче (Easter/Ostern) историците смятат, че името идва от англосаксонската езическа богиня на пролетта – Еостра. Според записки на монаха Беда Достопочтени от VIII век, Еостра е била почитана с мащабен фестивал по време на равноденствието.

Някои учени свързват богинята със зайците, което поставя началото на легендата за Великденския заек, макар темата все още да е обект на дебати.

Зайците отдавна са древен символ на плодородието заради способността им да се размножават бързо – идеална метафора за пробуждащата се природа. Немската традиция за „Остерхазе“ (Osterhase) – заекът, който носи яйца на послушните деца – става популярна през XVII век, а по-късно германските имигранти я пренасят и в САЩ.

• Яйцето: Символ на гробницата и новия живот

Подобно на зайците, яйцата са били символ на живот и плодовитост в десетки култури още от древността.

С приемането на езическите традиции, християнството придава на яйцето нов смисъл: неговата черупка символизира гробницата на Исус, а пропукването ѝ – Неговото излизане и победата над смъртта.

В западното християнство Пепеляна сряда бележи началото на 40-дневния пост преди Великден.

През Средновековието яйцата са били забранена храна по време на постите.

Затова хората започнали да ги варят и украсяват, за да им се насладят тържествено, когато постът приключи.

Тази традиция за боядисване на яйца остава една от най-обичаните по целия свят и до днес.

Индустриалната революция и комерсиализмът през XVIII и XIX век окончателно затвърждават мястото на яйцето и зайчето в празничния ритуал. Появяват се първите поздравителни картички, а в края на XIX век компанията Cadbury започва масово производство на шоколадови яйца. Останалото, както се казва, е история.​

Ясно е, че много от нашите великденски обичаи не водят началото си от християнската догма.

Докато за мнозина днес фокусът е върху религиозния аспект на Възкресението, за други Великден остава време за радост от настъпващата пролет. Но независимо от вярванията, духът на празника – надеждата, обновлението и тържеството на живота – остава непроменен в продължение на хиляди години.