Еврозоната ни се изплъзва и след 2025г., ето защо…

Инфлацията в България постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие

както заради външни фактори,

така и следствие на провежданата политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности. В такива условия членството в еврозоната

би се отложило и след 2025 г.

Това се посочва в редовния годишен доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ)

при Българската академия на науките (БАН).

Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през изминалата година и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

Краткосрочната прогноза на ИИИ

е вътрешното търсене да продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж, който се очаква да остане под потенциалния и плавно да се възстанови до средните нива преди пандемията от ковид.

Динамиката на потреблението ще се

определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.

Инвестициите ще се влияят основно

от темповете на усвояване на средствата от ЕС. Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски

партньори на България,

външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г.,

прогнозират икономистите.

Препоръките им към икономическата политика в страната са насочени към активизиране на инвестиционната активност, преструктуриране на пазара

на труда в условията на зелен

и дигитален преход, провеждане на фискална консолидация, развиване на потенциала на външнотърговските отношения със страни извън ЕС и запазване

стабилността на финансовия сектор.

Докладът анализира и оценява измеренията на енергийната бедност в България през периода 2014-2023 г. Посочва се, че България регистрира едни от най-високите нива

на енергийна бедност в ЕС,

но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана

междусекторна политика в тази област.

Учените от ИИИ посочват необходимостта от провеждане на активна социална и инвестиционна политика към гражданите не само по

отношение на текущите разходи

за транспорт и енергия, но и за тяхното дългосрочно намаляване чрез целенасочени инвестиции и мерки в енергийна

ефективност и декарбонизация.

Обосновано е и въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията в условията на либерализиран пазар, който да е съчетан с ясно разписани мерки и с ясна скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий.

Прави се предложение енергийната бедност

да се оценява не на лице, а на ниво домакинство, според броя лица в него, като се определя жилищната площ за всеки тип домакинство.

В системата за мониторинг на енергийната

бедност трябва да се заложи ежегодно проследяване на реновираните сгради и разхода за енергия, адекватна оценка на социалните

рискове и възможности,

последиците за заетостта и уменията, въздействията от климатичния и енергийния преход в страната, предлагат още икономистите на БАН, пише dir.bg.