Евростат: Лек ръст на заетостта в ЕС, в България повишението е с 0,6 %

Равнището на заетост сред хората в трудоспособна възраст в Европейския съюз (20-64 години) през миналата година е с 2,2 процентни пункта под целта на общността от 78 %, определена съгласно Плана за действие по Европейския стълб на социални права за 2030 г.

Все пак заетостта бележи ръст от 0,5 % спрямо 2023 г., сочат най-новите данни на Евростат.

Най-голям дял на заетите сред регионите на ЕС през 2024 г. е регистриран във финландските Оландски острови, където 86,4 % от трудоспособното население е било заето, следвани от столичния регион около Варшава, Полша, (86,2 %), районът около словашката столица Братислава (85,4 %), унгарският столичен регион Будапеща (85,3 %),

нидерландският регион Утрехт (85,3 %) и чешкият столичен регион Прага (85,1 %).

Почти половината от всички региони в ЕС са имали ниво на заетост, равно или над 78 % – целевото равнище за заетост в ЕС за 2030 г. Тези региони са съсредоточени предимно в Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Нидерландия,

Словакия и Швеция, като към тази група се включени също Естония, Кипър и Малта.

На другия край на скалата, в два региона в Южна Италия по-малко от половината от населението е било заето – в Калабрия (48,5 на сто), Кампания (49,4 на сто) и Кампания (47,3 на сто), а в Сицилия малко над половината население е било заето (50,7 на сто).

В България заетостта през 2024 г. е достигнала 76,8 на сто от трудоспособното население

на възраст между 16 и 64 години. Това представлява повишение с 0,6 % спрямо нивото на заетост през 2023 г. Югозападният регион, включващ и столицата София, е бил с най-голямо ниво на заетост в България през 2024 г. – 79,9 на сто,

което обаче представлява спад с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2023 г. (80,5 на сто).

Най-нисък дял на заетите е отчетен в Северозападния район на страната – 69,3 на сто, което представлява увеличение с 2,1 процентни пункта спрямо равнището през 2023 година.

Много от регионите с относително ниски нива на заетост

са били селски, слабо населени или региони в периферията на ЕС. Тази тенденция е особено очевидна в южните региони на Испания и Италия, голяма част от Гърция, някои региони в Румъния и най-отдалечените региони на Франция.

Друга група региони, характеризиращи се с относително ниски нива на заетост,

са бивши индустриални центрове, които не са се адаптирали икономически. Някои от тях са

преживели отрицателното въздействие на глобализацията върху

традиционните сектори на своите икономики (като въгледобив, производството на стомана или текстил). Примерите включват група региони, простиращи се от Североизточна Франция до белгийския регион Валония.