Евросъдът с ключово решение за минималната заплата

Съдът на ЕС отмени два важни текста от Директивата относно адекватните минимални заплати, около която в България кипи непрестанна драма.

Съдът бе сезиран от Дания, която искаше директивата да бъде отменена в нейната цялост,

защото нарушава разпределението на правомощията между съюза и държавите членки, като се намесва пряко в определянето на заплащането и в правото на сдружаване, пише „Сега“.

Магистратите в Люксембург обаче спасиха директивата,

като видяха пряка намеса само при два нейни текста. Те няма да окажат пряко въздействие върху положението с минималната заплата у нас, но все пак са ключови.

Единият текст забраняваше да се намаляват минималните работни заплати при автоматично индексиране. Това не е невъзможно при ползването на формули – ако например минималната заплата зависи от средната, както е у нас, може да се случи тя да се окаже по-ниска в месеците с по-активна сезонна работа, когато на пазара излизат по-ниско платени работници. Затова в директивата беше предвиден текст, че в такива случаи

не може да се стига до намаляване на заплатата.

Този текст сега пада.

Това на този етап няма да окаже влияние върху ситуацията в България. Ние имаме специален текст в Кодекса на труда, че определената по реда на кодекса минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година, и едва ли ще се намери партия, която да инициира премахването му.

Съдът в Люксембург отменя и разпоредбата, около която най-много се спори в България –

тази, която изброява критерии, които държавите членки трябва задължително да вземат предвид при определяне и актуализиране на минималните заплати. Според въпросния текст (член 5, параграф 2), тези критерии трябва да включват най-малко покупателната способност на заплатите, като се вземат предвид издръжката на живота, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на работните заплати и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.

България стихийно въведе директивата през 2023 г., като поради невъзможност да се постигне съгласие около обективни и адекватни критерии, минималната заплата бе записана като 50% от средната за страната за възможно най-актуалния 12-месечен период, за който има данни към август. Формулата доведе до голямо ускорение на най-ниското възнаграждение, тъй като то на практика помпа средната заплата, след което тя увеличава него – зависимост, нямаща нищо общо с реалния сектор. Миналата година работодателите дори я атакуваха в съда, а тази година отново настояха 2026 г. да е нулева и да няма увеличение.

Тази година имаше опити работодатели и синдикати да сменят формулата, но понеже двете страни не можаха да постигнат договорка, остана старата формула. Вторият отменен текст също не пречи на нашето законодателство именно поради това, че правителството очаква от социалните си партньори да изработят обективна формула.