Европейската комисия върна Стратегическия план за развитие на земеделието на България с 405 коментари и забележки. Това разкрива в свой анализ сайтът „Зелени закони“.
Голяма част от критиките на ЕК можеха да бъдат избегнати,
ако Министерството на земеделието беше взело под внимание препоръките на природозащитните организации. Комисията критикува плана за липса на ясни цели за опазване на околната среда и адаптация към климатичните промени, както и за неясни критерии относно разпределението на субсидиите.
Планът в този вид е поредната пропусната възможност за
България да бъдат подкрепяни именно земеделските производители, които най-много заслужават подкрепа – онези, които наистина произвеждат и развиват устойчиво селско стопанство, а не парите да достигат до обичайните кръгове от фирми и да служат не за развитие на земеделието, а на субсидиевъдството.
От стратегическия план зависи за какво ще се инвестират
европейски пари в българските ферми от 1 януари 2023 г. нататък – и дали инвестициите ще достигнат до средни и малки стопанства и ще са насочени към новите европейски цели, свързани са намаляване на пестицидите, подпомагане на биоразнообразието и други природосъобразни мерки, очертани от Европейската зелена сделка.
Две години след започването на планирането,
Европейската комисия (ЕК) постави незадоволителна оценка.
ЕК очаква цялостна преработка на плана като се започне от самия SWOT анализ, на който се гради целия план, както и преразглеждане на тежестта на приоритетните нужди, които са идентифицирани в следствие от SWOT анализа.
В сферата на специфичните цели за адаптация
към климатичните промени и устойчиво управление на природните ресурси се изисква от България поставяне на по-амбициозни цели и изобщо поставяне на цели, защото са пропуснати и липсват.
ЕК няколко пъти подчертава нуждата
от повишаване на стойностите на индикаторите за резултат, като например индикатора за резултат Устойчиво ползване на водата е със стойност едва 0,65%. Чест коментар от страна на ЕК е и кой точно индикатор за резултат би трябвало да се ползва в отделните интеревенции, което показва нежелание за разбиране от
българска страна на индикаторите за резултат.
По отношение на еко схемите (старите зелените директни плащания, част от I-ви стълб) и агроекологичните интеревенции ЕК настоява за ясно описание на принципите и метода на изчисляване на ставките за плащане на площ към земеделците, които да са удостоверени от независим орган.
ЕК е описала неколкократно вероятността за
поява на объркване в земеделските производители от неясно описани Стандарти за добро земеделско и екологично състояние, които от своя страна са задължителни условия за Схемата за единно плащане на площ.
В този анализ разглеждаме коментарите, които са свързани с адаптация към промените в климата, опазване на природните ресурси (вода, въздух, почва), биоразнообразие и
поддържане на разнообразен ландшафт.
Писмото с коментарите започва с встъпителните думи от една страница, които притежава всяко едно от писмата изпратени до страните членки, като описва критериите на базата, на които ще бъде
извършена оценката на стратегическите планове. А именно:
- да укрепят устойчивостта на селскостопанския сектор в ЕС;
- да намалят зависимостта си от синтетичните торове
- да увеличат производството на енергия от възобновяеми източници, без това да застрашава производството на храни;
- да трансформират производствения си капацитет в съответствие с по-устойчиви производствени методи.
Разбира се по-горното може да се тълкува по различни начини, но уточненията в следващия абзац
дават наистина важните за ЕК действия:
- улавяне на въглеродния диоксид,
- подкрепа за агроекологичните практики,
- насърчаване на устойчивото производство на биогаз и неговото използване,
- подобряване на енергийната ефективност,
- разширяване на използването на прецизното земеделие,
- насърчаване на производството на протеинови култури
- разпространяване чрез трансфер на знания на възможно най-широко прилагане на най-добрите практики.
По отношение на насърчаването на интелигентен, конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор ЕК „призовава България …. да засили интервенциите, намаляващи зависимостта от внос на енергия и минерални торове“.
С цел доказване на по-справедливо преразпределение
на директните плащания България се приканва да предостави „количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички предложени инструменти за подпомагане на доходите върху нивото на доходите на земеделските стопанства „.
В подробните си коментари по отношение на опазване
на околната среда, адаптация към климатичните промени и устойчиво управление на природните ресурси е посочено, че Комисията има съмнения относно ефективността на така представения стратегически план. Като начало поставените целите са твърде занижени, ако изобщо има такива.
От друга страна България не е представила националните
стойности относно намаляването на използването на пестициди (целта на ЕС е намаляване с 50%), намаляването на загубата на хранителни вещества в почвата и намаляване ползването на торове (целта на ЕС е намаляване с
50% по отношение на загубата на хранителни вещества
в почвата и 20% за торовете) и годината цел за постигане на климатична неутралност (за ЕС е 2050 г.).
Скромната ни национална цел до 2027 г. да дости
Зареждане ...