Евродепутатът Андрей Новаков пред FN: Няма никаква опасност парите за България да намалеят заради Брекзит

Андрей Новаков

В четвъртък стана ясно, че при около 1 милиард лв. вноска към ЕС, страната ни ще получи през 2019-та около 4 млрд. и половина за инфраструктура, фермерство и развитие на селските региони.

Това се случи след като Европейският парламент бе изправен пред един от най-трудните си моменти в годината – само за седмица да приеме преправения бюджет на ЕС за следващата година. А парите за 2019-та са изключително важни – на вратата чукат европейски избори. Бюджетът трябва да отговори на необходимостта от повече средства за справяне с миграцията, за укрепване на сигурността и отбраната, без, разбира се, това да стане за сметка на орязване на разходите за селскостопанска и кохезионна политика.

На фона на всичко това ЕС губи един огромен източник на финансиране – Великобритания.

Как ще се отрази всички това на финансовото състояние на Евросъюза и заплашени ли са парите за България по следващата многогодишната финансова рамка 2021/2027? По тези въпроси разговаряме с най-младия евродепутат – Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП. Той е и един от преговарящите по бюджет 2019 на ЕС и докладчик по регламента за кохезионната политика.

До къде стигна процесът по приемането на общия европейски бюджет, ще успеят ли да се отпушат нещата?

За пръв път от години насам ЕС нямаше бюджет за следващата година в рамките на установения срок. Наложи се ЕК да преправи финансовата рамка, и това, което ни отне месеци работа, сега трябва да го свършим за седмица. Но, в крайна сметка двете институции си стиснаха ръцете на 166 млрд. евро и за поредна година България е сред държавите, получаващи най-много спрямо вноската си.

Излизането на Великобритания ще усложни ли ситуацията в ЕС във финансово отношение. Или иначе казано ще дойдат ли на ЕС много разходите след Брекзит, когато от Лондон няма да постъпват никакви пари под формата на вноски?

Това вече създава проблеми. За следващия програмен период, който е 2021-2027 липсват 100 млрд. от бюджета заради излизането на Великобритания. Тези 100 млрд. големите държави членки ще трябва да компенсират, разбирате какво означава това за тези национални бюджети и какво натоварване ще бъде. От една страна или трябва бюджета да намалее, тоест съответно да намалеят разходите, а от друга тези държави членки да приемат, че ще трябва да плащат повече, за да компенсират тази дупка. Ако трябва да гледаме чисто национално за България предложението на ЕК е за увеличаване на парите за нашата страна, не за намаляване.

Как ще бъдат гарантирани плащанията за България?

Вече две от ключовите институции в ЕС за взели своето решение за следващия програмен период – това са Европейския парламент и Европейската комисия, която предлага България да получи почти 2 млрд. лева повече спрямо това, което има в момента. Това са разчети, съобразени с Брекзит, направени след като Великобритания взе решение да напусне ЕС. От друга страна аз и моя колежка от Германия внасяме в ЕП регламента, който определя как ще работят структурните инвестиционни фондове на съюза. Там се борим не само за достатъчно пари, но и за да бъдат преразпределени по справедлив начин и най-бедните региони да получат най-високо съфинансиране, тъй като има предложение съфинансирането да намалее от 85 на 70%, на което аз се противопоставям категорично.

Кои са най-големите предизвикателства пред обикновените хора при кандидатстването по европроекти. Знаем риска, ако нещо не бъде написано както трябва, вероятността да бъде отхвърлено е много голяма. В същото време заради тези бюрократични изисквания хората изобщо не смеят да кандидатстват? Може ли да се опростят процедурите?

Щом има толкова много консултантски фирми по европроекти в България, значи хората не се ориентират добре. Колегите в европарламента много обичат да казват: Имаме галактика от европейско финансиране. Да, може би от Брюксел изглежда като галактика да има толкова много фондове, финансиране и т.н., но като го погледнеш от България изглежда като бъркотия. По една от програмите например – „Хоризонт 20/20“ едно от указанията как да кандидатстваш е 300 страници!

И си даваш сметка, че не е направено по най-лесния начин, затова опростяването за мен заема важна роля в работата ми. Имаме вече някои конкретни постъпки, основно по отношение на контрола.

Какво е да бъдеш най-младия евродепутат?

Давам си сметка, че звучи страшно клиширано, но факта, че получих доверие да бъда на тази позиция на тези години и да се окажа най-младия сред всички колеги тук е огромна отговорност. Затова за мен е важно да показвам резултати наравно с всички останали, които са тук от години и имат голям политически стаж зад гърба си, да мога да се справям с очакванията, които справедливо имат българите към хората, които изпращат на такива високи позиции.

Страхувахте ли се в началото?

Страх не, бях притеснен и се вълнувах много. Механизмът на функциониране на Европейския парламент не е простичък – като се започне за да си стигна до кабинета, колко нива и етажи трябва да сменя… Докато навлезеш в процедурата, по която се приема даден регламент, има толкова много формати тук – комисии, работни групи, групи по интереси, интер групи, какво ли не…Така, че ми отне известно време да навляза. Но, през цялото време ми стоеше в главата това, че съм длъжен да го направя бързо и да се справям добре.

Вие не само сте най-младия евродепутат, но и направихте нещо, което нека да не се лъжем – друг, дори по-възрастен ваш колега от България не беше правил – създадохте първата българска програма на ЕС (бел. ред. програмата A.L.E.C.O за млади предприемачи). Как се решихте?

Благодаря ви за думите. Като повечето хубави неща, идеята хрумна случайно, като в началото наистина не знаех какво да очаквам. Разговаряхме с колеги и стана ясно, че ЕС няма програма, която да надхвърля пределите на съюза. А, има сфери в икономиката, в които Евросъюза изостава. Така, че ако искаш да си най-добрият в интернет технологиите например, трябва да се обучаваш при най-добрите, които в случая са в Силициевата долина в САЩ. Ако искаш да се занимаваш със сигурност и отбрана пък, една от най-добре развитите индустрии е в Израел, не е в ЕС. Ако искаш да си в час с най-добрите модели за правене на бизнес – мястото е Сингапур. И си дадох сметка, че трябва да направим нещо такова. Като събрах колегите ми тук в моя офис, половината излязоха и казаха, че това не може да стане. Но, така или иначе изпратих предложение до ЕК, че искам да има такава програма и то беше одобрено с бюджет.

В началото не знаех, как искам да се казва програмата ми, лутахаме се дълго. Накрая, в отчаяние, че не можем да намерим добро име просто се обърнах и видях един плакет, който ми подариха в университета в Свищов на Алеко Константинов. И си казах, че името всъщност през цялото време е било край мен и така кръстихме и програмата. Посланието е до Чикаго и назад и българския дух да открива и изследва нови неща…