Андрей Новаков

Евродепутатът Андрей Новаков пред FN: Над 16 млрд. евро влизат в България по линия на ЕС до 2027-ма

След месеци на тежки преговори и политически спънки ЕС най-сетне може да се похвали с приет дългосрочен бюджет до 2027 година. Парите са рекордни – 1,074 трилиона евро. Заедно с това бяха деблокирани и финансите за справяне с последиците от Ковид-пандемията, които са в размер на 750 милиарда евро.

Перспективата на събитията в Брюксел отвътре ни дава Андрей Новаков – евродепутат от ГЕРБ-ЕНП,  към когото се обръщаме с въпросите кога, как и колко пари от тази главозамайваща сума ще достигнат до България.

Преди всичко да коментираме новината за постигнатото съгласие по многогодишната финансова рамка (ММФ) и възстановителния фонд. Какво следва оттук насетне по процедурите и има ли някакви спънки, които могат да възникнат по пътя към България на определените за нас средства?

– Отпадна и последната пречка ЕС, включително България, да започне годината с достатъчно голям бюджет по всички пера. До тук вече имахме договорни регламенти както за Фондовете за сближаване, така и Фонда, който ще ни помага за справяне с последствията от Ковид. Единственото, което се чакаше бе споразумение между лидерите за целия бюджет на ЕС – такова нещо имаме от четвъртък вечерта. То беше очаквано и два дни преди това имаше индикации, че ще се стигне до него. Това е една много, много добра новина, защото това означава, че още от 1-и януари както парите за кохезия, така и тези за преодоляване на последствията от пандемията ще са на разположение на държавите членки.

На определени траншове ли ще идват тези финанси?

– Конкретно парите за Ковид по схемата „Реакци EU“ ще дойдат у нас на два транша – за 2021-ва година ще са около 411 млн. евро, като оставащите до малко над 500 млн. ще са за 2022 г. Логиката на това разпределение е, че най-тежките последици за икономиката ще бъдат през следващата година и се надяваме до 2022 те да са що-годе преодолени. По отношение на парите от Фондовете, които вече познаваме в България през последните 14-15 години, то обичайно те ще бъдат на разположение когато държавата ни си подаде оперативните програми, което ще бъде в началото на следващата година.

сн. БГНЕС

Ако използваме метафора, може ли да се каже, че постигнатия компромис за мега бюджета е брошка на ревера на Меркел и германското председателство, което приключва в края на годината?

– Няма да спестя суперлативи за германското председателство и то не само заради постигнатото споразумение по бюджета, но и заради амбицията, която имаха и множеството тежки регламенти, които те успешно приключиха на време, за да влязат те в сила и да не се забавя стигането на парите до всяка една държава и всяка една община. Аз мисля, че за постигнатото има значителна заслуга именно германското председателство и персонално канцлера Меркел, така че определено заслужават нашите поздравления.

Може ли да обясните как точно парите са обвързани с върховенството на закона и в конкретния случай кой „плаща по-голямата цена“ в този компромис – ЕС или Полша и Унгария?

– Трудно ми е да разсъждавам в категориите „плащане на сметки“, тъй като компромисът е добър, когато и двете страни са недоволни от него. Такова е схващането за постигането на позиция в Брюксел, разбира се образно казано. Направи се така, че от една страна върховенството на закона да бъде неизменна част от разходването на европейския бюджет. Мое лично мнение е, че върховенството на закона трябва да бъде не просто едно условие за използването на бюджета на ЕС, но да е неизменна част и абсолютно интегрален елемент в цялото функциониране на съюза. И то не само по отношение на бюджета, а и на всичко останало. Това, че има механизъм, който функционира във всяка държава означава, че нужда от съблюдаване на върховенството на закона има във всяка една от членките на евросъюза. И това ще продължи да бъде част от дневния ред на ЕС. От друга страна имаше някои съображения, не само от Полша и Унгария, че той може да бъде използван като инструмент за прокарване на политическа воля – трябва да е много ясно какви са критериите, на които ако не отговориш, средствата могат да бъдат спрени. Кой ще доказва, че върховенството на закона е нарушено, по какви процедури ще се случва това и ще имат ли държавите възможности да обяснят и да се защитят. Това беше обект на дебати и е ясно, че Съда на ЕС ще играе ключова роля кога дадена страна не съблюдава върховенството на закона и кога може да се открие процедура срещу нея за замразяване на плащанията.

През последните няколко месеца към обществото летят непрестанно различни суми, които страната ни ще получи. Може ли да направим едно обобщение  – колко пари и по какви линии ще получи България в следващите години?

– Нека да започнем да изброяваме фондовете и инструментите, по които нашата държава ще има достъп. Първото са фондовете за сближаване – кохезионния, фонда за регионално развитие, европейския социален фонд, фонда за рибарство – по всички тях, заедно с националното съфинансиране, България ще получи 11,5 млр. евро. Освен тях, страната ни ще получи над половин милиард евро по инструмента „Реакции“, който е за справяне на икономиката с последиците от ковид-пандемията. Отделно от това, над 2 млрд. евро страната ни ще получи за развитие на селските региони. Те не са включени в по-горната сметка, тъй като по непонятни за мен причини развитието на селските региони вече окончателно се причислява към политиката за земеделие, а не за регионалното развитие. Но, така или иначе това няма значение за обикновения бенефициент, тези средства ще стигнат до България. Освен това страната ни ще получи още около 1,2 млрд. евро по фонда за справедлив преход, който насърчава производството на зелена енергия и опазването на околната среда. Така ако сумираме и то без да броим финансовите инструменти, страната ни ще има достъп до 15-16 млрд. евро и то без директните плащания към фермерите. През следващите 7 години България не само ще получи по-голямо европейско финансиране отколкото до момента, но и в почти всяка една сфера ще може да осигури допълнително финансиране по проекти, за които до сега не е имало средства, заради парите, които ще получим за справяне с Ковид.

Как най-бедните ни региони ще повишат качеството на живот на своите граждани чрез еврофондовете за сближаване?

– За пръв път ще получим целево финансиране за Северозападна България, нещо, което премиера Борисов лично издейства на едно от предните заседания на върха. 200 млн. евро ще отидат целево в областите Видин, Враца и Монтана и това ще бъде допълнителен стимул за тях да преодолеят изоставането, което имат спрямо другите региони. И понеже казахте бедните общини – първоначално ЕК предложи съфинансирането по всеки проект да бъде 70%, което беше значително намаляване спрямо, това в момента. Успяхме да се преборим ЕС да плаща 85% от всеки проект и това ще облекчи както републиканския бюджет, така и бюджета на тези малки и бедни общини, които и без това трудно се справят. За мен това беше изключително важно, защото общини като Брегово, Своге, Руен, Якоруда, Белица много трудно биха могли да осигурят допълнителен финансов ресурс, за да продължат с инвестиции в инфраструктурата, образованието или в подкрепа на малкия и среден бизнес. В този ред на мисли беше много важно, че осигурихме финансиране за тези най-уязвими общини.

ЕС, бюджет, план за възстановяване, Шарл Мишел

Преди дни излязохте с едно предложение, което бе наречено „бърза писта“ за големи инфраструктурни обекти. Защото средното им забавяне в ЕС се оказа 11 години. Дайте някакъв пример за такова забавяне и какво всъщност трябва да се промени?

– Имаше момент, в който наистина ми беше трудно да повярвам, че такова забавяне наистина е възможно. Защо настоях за тези „бързи писти“ – има обекти, които са от ключово значение, например са част от международни транспортни коридори. Те са не само от значение за дадената държава и регион, но и за Съюза и за целия континент. Тогава, когато се прекарва магистрала от брега на Атлантическия океан до брега на Черно море, това е от значение за всяка една държава по протежението на целия този път. И ако две държави по средата са приели, че дадената артерия не е приоритетна, то се обезмисля цялата инвестиция и от двете й страни. Забавяния има заради политическата конюктура, заради недостатъчно прецизни процедури, даващи възможност за безкрайно обжалване. И така се оказва, че обекти, които са част от трансграничното сътрудничество, често пъти са заложници на обстоятелства, които са извън чисто техническите предизвикателства пред построяването на даден път. Или пък прокарването на жп линия. Ето защо аз предлагам такива ключови обекти да получават облекчена процедура, с която да се осигури тяхното бързо изграждане. Довършването на мрежата от ключови транспортни коридори в ЕС значително би увеличило заетостта, по някои изчисления с над 8% би повишило БВП. Тези обекти трябва да получават специална грижа и облекчени условия за тяхното реализиране.

Вие още ли пътувате до Европарламента с кола и защо го правите?

– На последното заседание нямаше как да не се отиде с кола – оставаме на страна, че шофирам и това не ми пречи. От друга страна пандемията нанесе много сериозен удар върху гражданската авиация в Европа. Полетите се отменят постоянно и това, че имаш билет не означава, че ще пътуваш. Веднъж ми предложиха да стигна до Брюксел, като сменя 4 полета. С кола ще отнеме малко повече време, но ми е по-удобно. Да не говорим за здравословните рискове сега, които пътуването със самолет крие. За съжаление последните месеци се извършват все по-малко полети заради огромното намаление на пътниците, които пътуват със самолет. Забелязах, че и колеги от други държави също идват с коли – от Полша, Чехия, видях колеги от Румъния. Така, че явно за всички полетите са голяма трудност и дистанцията от 1500 км не им пречи да идват до Брюксел с автомобили.

- реклама -