Ева Майдел, политики, ЕС ЕП ЕК Европау Европейски

Ева Майдел специално за FN: Европа не решава нищо сама, решаваме го ние!

Европейският парламент прие с голямо мнозинство регламента, с който бяха намалени таксите за презграничните преводи в евро до нивата на таксите за вътрешни преводи.

Голяма заслуга за това има евродепутат Ева Майдел, която беше докладчик и главен преговарящ.

За предизвикателствата пред българските евродепутати, за мечтите, образованието, процесите в европейския парламент – за всичко това говорим с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.

Коя е Вашата лична „мечта за България“?

Всеки има своите лични мечти, дали за себе си, за града си или за страната си. Но много по-важно е да имаме обща мечта за България. Как всички искаме да видим България след 10, 20 или 30 години. Това ни липсва. Често се поддаваме потока от негативни новини и не ни остава време като общество да мислим за бъдещето и как да го постигнем.

Аз съм убедена, че бъдещето на България е в Европа, която остава най-добрата среда за развитие. Затова трябва да продължим да печелим съюзници в ЕС, да обясняваме позициите си, да налагаме тезите си. Това е нещо, което ще промени мястото ни в Съюза и тогава няма да говорим за скорости и двойни стандарти в ЕС.

Европа променя икономическия си модел и все повече залага на технологиите. И нашето бъдеще ще бъде все по-свързано с това. Европейската икономика се опитва да стане с по-висока добавена стойност, за да осигурява добър стандарт на живот. Затова ние трябва да се погрижим да сме част от тази промяна – да подготвим следващото ни поколение с подходящите умения. Така България ще бъде една технологична държава, където хората имат работа, живеят свободно, в сигурна среда. Това е моята мечта за България.

Как си представяте качественото образование и какво не ни достига, за да го постигнем?

Трябва да си признаем, че образованието много дълго време е било приоритет само на думи. Радвам се, че ГЕРБ е първата партия, която влага сериозни средства в него, защото и икономиката го позволява. Преди да започнем да мечтаем за големи неща, трябва да се съсредоточим върху изпълнение на основните стандарти – тези деца, които завършват да са функционално грамотни. Това е сериозен проблем и затова с организацията, която създадохме със съмишленици – „Образование България 2030“ наблюдаваме и анализираме как върви този процес. Опитваме се да помагаме на учители и институции.

Заедно с грамотността трябва да мислим, как да направим образованието интересно, то да дава умения на децата, които те да могат да използват по-късно в живота и работата си. Затова е важно да привлечем бизнеса, който да вкара нови идеи и да подкрепи образованието. В идеалния вариант образованието, освен общообразователната подготовка, трябва да дава възможност децата да се запознаят с технологиите, за им покаже как да започнат да осъществяват идеите си.

Вие като евродепутат, имате ли усещането, че българите не се интересуват особено от процесите в ЕС?

Знаем, че ако не се занимаваш с политика, тя ще се занимава с теб. Подобно е и с ЕС. Европа промени толкова много в ежедневието ни, че няма как да не се интересуваме:  от това, че пътуваме без визи, до премахването на роуминга на мобилните телефони в чужбина, до последната промяна в цените на банковите преводи в евро, които ще се изравнят с вътрешните. Почти всичко променено в градовете ни е направено с европейско финансиране. Охраната по-границата ни се извършва заедно с граничари от други страни членки. Европейските процеси понякога изглеждат твърде сложни, но имат ефект, а и затова е важно да има хора, които разбират и следят тези процеси.

А европейският нихилизъм само за България ли е характерен?

Не, със сигурност не. В Европейския съюз има много неща, които не са идеални. Но има много ситуации, в които националните правителства или политици предпочитат да обвиняват за несполуките Брюксел.

По последните данни на Евробарометър 53% от българските граждани над 15 годишна възраст имат доверие на ЕС. Това е над средното за ЕС. И не само – българите, които споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз също са мнозинство.

Трябва да знаем, че ЕС е каквото направим ние от него. Всички големи решения се взимат от хората, които сме избрали – министри, премиери, евродепутати. Европа не решава нищо сама, решаваме го ние.

Какви са очакванията ви за следващия европарламент? Смятате ли, че несистемните партии ще „превземат“ Страсбург и какво ще последва от това?

Да, наистина има риск анти-европейски партии да имат повече места в ЕП, отколкото към момента. Това е опасно, защото може да се блокира работата на ЕС – от избора на новите комисари до приемането на ново търговско споразумение с Великобритания след Брекзит или до новия бюджет на ЕС.

Всичко това ще се отрази директно върху това как ние живеем. Затова избирателите са тези, които трябва да решат каква Европа искат – дали такава, в която българските интереси намират своя отговор, такава, в която има финансиране за България, в която има солидарност, дори при охрана на границата, или Европа, в която всички решения са блокирани, а представителите там искат да я разрушат, само за да спечелят някой друг глас.

Очаквате ли война на фалшивите новини по време на кампанията?

За съжаление виждаме, че БСП с лекота вкарва в употреба лъжи и манипулации. Това е проблем, защото не оставя място за важните разговори, като този, за който стана дума вече – какво е бъдещето за България, което искаме. БСП не иска да води сериозни разговори за политика. Иска да се занимава с фалшиви новини.

Каква е рецептата за справяне с проблема?

Виждате, че целият свят все още търси тази рецепта. Трябва да се адаптираме към новата среда, в която всеки може да каже всичко, по всякакъв начин, дори това да не е истина. Единственият инструмент, който съм открила до момента, е ясната и логична политическа позиция. Това може да ни помогне хората да различават това, което говорим от лъжите и фалшивите новини. Аз заставам пред тях с моята позиция, която е ясна и обоснована, както и с работата, която върша в ЕП всеки ден.

Според прогнозата на ЕК България ще бъде №5 по ръст на икономиката през тази година. Как малка страна като нашата може да има конкурентна икономика спрямо „отличниците“ в ЕС?

България не е малка страна в ЕС, по-скоро е от средните. Правя това уточнение, защото трябва да преодолеем мисленето, че сме малки.

Ръстът на икономиката е много важна новина. Защото няма друг инструмент, с който да повишим доходите. А това е много нужно. Икономиката може да расте само ако има подходяща среда за бизнеса.

В този смисъл, приемането на еврото ще даде ли тласък на икономиката?

Приемането на еврото има важна политическа и икономическа страна. Еврозоната се очертава като ядрото на ЕС в бъдеще. Ако не сме в него, има риск да останем в периферията на Съюза. От икономическа гледна точка, еврото ще даде стабилност на финансовите институции в страната и достъп до по-евтини капитали за бизнеса. Точно заради тези два сериозни аргумента, присъединяването към еврото е толкова важен приоритет за правителството.

В обществото циркулират много слухове и фалшиви теории за вредите, които еврото може да нанесе. Повечето от тези слухове са лъжи. Помолих експерти да съберат информация по основните страхове от еврото, като покачването на цените например. Проверката в други страни приели общата валута показва, че практически няма такъв проблем, нито в Литва, Латвия и Естония, нито в Словакия и Словения. Хората трябва да са спокойни и да не се доверяват на всичко, което прочетат.

В заключение: Вашата рецепта да просперираща България и ЕС…

Просперираща България и ЕС са резултат от увереност, устременост и убедителност.

 

 

 

- реклама -