Реджеп Таип Ердоган по време на своето управление няколко пъти обяви война на социалните мрежи, беше приет и специален закон за интернет. Това му донесе още черни точки по цял свят, тъй като ограничава свободата на словото.
Войната му с Ютюб и Фейсбук е заради публикуването на аудиозаписи в интернет, за които се твърди, че разкриват корупционни практики. Президентът не обича критиките, а обича да контролира медиите- не и социалните, над които няма власт.
„Решени сме да действаме по този въпрос. Няма да дадем току така в жертва нацията на Ютюб и Фейсбук“, каза преди 2 години Ердоган.
Снощи, когато беше направен опит за преврат, именно социалните мрежи дадоха публичност на Ердоган и той успя да направи обръщение към нацията.
„Призовавам всички жители на страната да излязат по площадите и да прекратят своеволието“,каза през телефона си Ердоган.
Изявлението му беше излъчено от частната турска CNN, тъй като държавната телевизия беше спряна.
Турският държавен глава, който по време на началото на преврата е бил извън страната, е използвал социалните платформи, за да се свърже с журналисти и местната власт, предава Би Би Си.
Журналистът Алев Скот, който е в Турция, публикува от телефона си съобщение от Ердоган, в което той апелира за подкрепа на турското правителство срещу организирания опит за преврат.
Така по ирония на съдбата се оказа че социалните мрежи помогнаха на турския премиер да остане на власт. Ако той нямаше възможност да говори може би нямаше хората да излязат на улицата, нямаше да знаят къде и как е Ердоган. Метежниците щяха да разчитат на страха сред хората и да завладеят повече обекти, а може би и цялата страна.
Какво предвижда Законът за интернет?
През 2015 г. турският парламент одобри закон, затягащ контрола на правителството върху интернет и позволяващ му да блокира уебсайтове – без предварителна оторизация от съда.
Законът за интернет е най-спорния член в т. нар. „законопроект, включващ различни мерки„, съдържащ закони на най-различни теми и трябва да бъде приет изцяло, преди отделните точки да се превърнат в закони.
Членът, одобрен от парламента, е подобен на този, одобрен през 2014 г., но отхвърлен от Конституционния съд месец по-късно.
Той позволява на Турската телекомуникационна агенция да блокира уебсайт, смятан за обиден, нарушаващ правото на личен живот или застрашаващ стабилността на държавата
Провайдерите на сайта имат 4 часа да го свалят и след това се изисква съдебна заповед, която доказва блокирането на сайта след 48 часа. Ако те не спазят заповедта на съда, ги грозят солени глоби.