Ердоган- Султанът все още държи здраво юздите.
Възхваляван и ненавиждан, той безспорно е господарят в Турция през последните 13 години. Последните събития показват, че президентът Реджеп Ердоган ще продължи да господства над страната и след опита за преврат, предприет от военните.
Мечтата му да установи „суперпрезидентство“ се провали на 7 юни 2015. Тогава на парламентарните избори неговата партия загуби абсолютното си мнозинство в парламента.

Тогава някои предрекоха началото на неговия край.
Въпреки тази плесница Ердоган, когото съперниците му понякога определят като новия „султан“ продължи борбата.
Политическо животно до мозъка на костите си, той успя с поредица маневри да върне турците пред урните за нови избори – четвъртите за две години.
Реваншът
На 1 ноември той взе блестящ реванш с категоричната победа на неговата Партия на справедливостта и развитието и си възвърна абсолютното мнозинство.
Явно 62-годишният Ердоган успя отново и днес да запази поста си и да остане най-харизматичният политически водач на своята страна след емблематичния създател на светската турска република Кемал Ататюрк.
С призив по телевизията късно в петък той успя да изведе хиляди свои поддръжници по улиците на Анкара и Истанбул. В тези невралгичните центрове на пуча той ги накара да „окажат отпор“.
Ердоган, който дойде на власт през 2003 г. след тежка финансова криза, е възхваляван от привържениците си като човека на икономическото чудо и на реформите, които освободиха религиозното и консервативно мнозинство в страната от игото на светския елит и на политическите интервенции на армията.
Последните три години той се превърна и в най-критикуваната личност в Турция. Изобличаван е заради стремежа му да наложи авторитарен и ислямистки стил на управление.
Болезненото му подозрение към социалните мрежи и на независимия печат силно тревожи някои политици. Водачът на опозицията Кемал Киличдароглу го обвинява в стремеж да възстанови султанското управление.
Суперлуксозният, огромен и екстравагантен новопостроен президентски дворец за 500 милиона евро, в който той се нанесе преди две години, се превърна в символ на манията му за величие.

Произход и кариера на Ердоган
Ердоган, който е син на офицер от бреговата охрана, се хвали със скромния си произход. Израснал в простонародния квартал Касъмпаша на Истанбул, завършил религиозен лицей, уличен продавач, „Тайип“ в младостта си мечтаел за кариера на футболист, преди да се хвърли в политиката и ислямисткото движение.
През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул, а след победата на Партията на справедливостта и развитието става премиер през 2003 г.
„Големият майстор“
В продължение на години неговият модел на консервативна демокрация, съчетаваща либерален капитализъм и умерен ислям, жъне успехи, захранван от „китайския“ растеж на турската икономика и на стремежа му да влезе в Европейския съюз.
След като бе преизбран е през 2007 и 2011 г. с близо 50% от гласовете, той започна да мечтае да остане на власт до 2023 г.
Ала този сценарий се усложни през 2013 г. В продължение на три седмици три милиона и половина турци поискаха оставката му, обявявайки се срещу неговата все по-авторитарна и открито ислямистка политика.
Премиерът отговори със сурови репресии, от което пострада демократичният му имидж. Шест месеца по-късно го застигна корупционен скандал, който разтърси из основи неговия режим.
Съперниците му го обвиняват освен това, че е съживил кюрдския конфликт през лятото на 2015 г., за да задоволи амбициите си за абсолютна власт. Пламенните и провокативните му речи всяват все по-голяма тревога.
Пред публика Ердоган осмива онзи, които го определят като „диктатор“, но системно се опитва да си разправи чрез съда с опонентите си.
„Големият майстор“, както го наричат верните му хора, не веднъж публично е признавал желанието си да остане начело на страната до 2023 г., когато се навършват 100 г. от създаването на турската република.