Емил Хърсев, икономика, пандемия, криза

Емил Хърсев за FN: Най-важната задача пред новото правителство е запазването на стабилността и финансовата сигурност на страната

По-малко от 24 часа ни делят от първия звънец на 45-ото Народно събрание. След месец на изборна еуфория, дойде моментът за формиране на ново управление и взимане на спешни и важни решения.

Какви предизвикателства стоят пред новото правителство в икономически план, как се справя страната ни в условия на пандемична криза и има ли възможност за повишаване на доходите?

Отговорите на тези въпроси търсим от финансиста Емил Хърсев. Ето и експертното му мнение

–––––-

– Коя според вас е най-спешната задача в икономически план, с която трябва да се заеме новото управление?

Спешна задача няма. Най-важното, с което трябва да се заеме което и да било правителство е запазването на стабилността и финансовата сигурност в страната. Нещо, което от доста години поддържаме. Разбира се, има задачи на текущото управление – те не са нито спешни, нито радикални, просто трябва да се води държавата в тази епидемична ситуация и криза.

– Какво не му е наред на бюджета, че се заговори за спешната му ревизия?

Чак такава спешност не виждам – нещо, което има три-четири месеца хоризонт не може да се нарече спешно. Бюджетът беше правен при други предпоставки и хипотеза за по-скоростно справяне с пандемията и преминаване през нея без локдаун. За съжаление, преживяхме два локдауна, които предполагат други мерки, увеличаване на разходите за справяне с пандемията и допълнителен внос на ваксини. Все неща, които предполагат да се ревизира бюджета от гледна точка на неговата идеология, която е конвенционална. Трябва вероятно да се преструктурират предвидените в него разходи.

– Какви са макроикономическите показатели на страната в момента?

Приблизително добри, доста по-добри от средното за Европа. Благодарение на това, че у нас правителството не прекали със затварянето – т.е. то беше минимално. И това се отрази на икономиката, практически цялата индустрия можеше през цялото време да работи, включително и туристическия отрасъл имаше номиналното право да работи. Естествено не и възможността за това.

Та от тази гледна точка пораженията върху самата икономика са минимални. Наблюдаваме някои интересни развития, които са резултат не толкова на вътрешна успешна дейност, колкото на промяна в ситуацията на световния пазар. Става дума за опита за скъсяване на веригите за доставки и увеличаване на поръчките за редица производства в България.

Съживява се стопанството, а оттам и търсенето на метали, което е сериозна част от българската индустрия – отново работи добивната промишленост на цветни и черни метали. Все неща, които са положителни.

Има увеличаване на цените на храните, което се отразява положително на българския фермер, износът се увеличава. Общо взето ситуацията е далеч по-добре от средната в Европа.

– Като говорим за добре справящите се индустрии – от другата страна на кантара са доходите. Какво е реалистичното увеличение на минималната работна заплата и пенсиите с хоризонт една година?

Доходите в България растат въпреки пандемията. Включително минималните доходи, които са декретирани, но и средните доходи и брутните. Т.е. всички показатели, с които мерим доходите показват нарастване. Доста близо до темповете, с които нарастваха те преди кризата. И това е задължително – т.е. то е не само реалистично, но е абсолютно задължително, включително с цената на свиване на индустрията и общото икономическо развитие. Защото България се интегрира в една общност на високоразвити страни с високо ниво на доходи – ЕС. Цените на труда в другите държави на Запад е по-високо отколкото в България, което означава, че българският предприемач е длъжен да увеличава цената, която плаща и заплатите, които предлага. Тъй като в противен случай рискува да остане без персонал, който да намери своята реализация някъде другаде в ЕС. Няма компенсиращ внос на работна сила или той е пренебрежимо малък.

Няма друг изход за българския предприемач, включително с цената на затваряне на производството и трансформирането му от предприемач в наемен работник, но той трябва да плаща по-високи заплати. Отидоха си цели отрасли, които доминираха пазара на труда в България – всичките онези фабрики за ишлемета ги виждаме затворени.

– Да но видяхме и друго по време на пандемия – сив сектор, в който работниците не можаха да получат помощ от държавата заради неплащането на осигуровки или работа без договор.

Това не е български патент, напротив – сивата икономика в България намалява. Има много добри проучвания на колегите от Института за пазарна икономика. Причините за това са две: Стабилното данъчно законодателство – ниското облагане, което не стимулира излизането в сивия сектор и не му дава никакво предимство в никакъв аспект. Втората причина е доброто развитие – сивият сектор се появява като предпазна мярка и защита. Той е начин за бягство и оцеляване на голяма част на тези, които са на ръба. Онези, които ако си платят данъка ще трябва да го отгладуват. Винаги се наблюдава увеличаване на сивата икономика, тогава когато една икономика влиза в рецесия. България съвсем не е държавата с най-сериозен дял на сивата икономика и е напълно съпоставима с една Италия, например.

– Но ето в сектор „Туризъм“ много хора не можаха да се възползват от помощта на държавата, защото заетите там  работят напълно на тъмно.

Това изобщо не е вярно. Поради друга причина не можаха да се възползват от помощта на държавата. Причините са две: Едната е, че голяма част от тях не отговаряха на условията и не можаха да докажат намаляване на оборотите по време на пандемията. Второто, че не бяха в състояние да плащат останалите 40%, за да получат 60 на сто от държавата.

Това са двете причини. И на тях им беше по-изгодно да освободят служителите си и това е типично в този отрасъл, който е доста сезонен.

– Какви поуки за икономиката следва да се извадят от пандемичната криза?

За мен поуки за икономиката от тази криза не могат да се извадят. Изводите, които правим са известни, няма нужда да откриваме аксиомите отново всеки път. Това, което се случва не е процес, който има икономическа причина. Не икономиката създаде тази криза, за да се поучи тя от нея.

– Променя ли се икономическата теория за свободния пазар заради кризата и как се приема засилването на ролята на държавата като икономически субект?

Не особено, икономическата теория в целия свят продължава да е в доста сериозна безпътица. Няма сериозни постижения в тази област поне от 20 години, някакви неща, които да запишем в златните учебници по икономика.

Променя се стопанството, навиците на потребителите, начините за правене на търговия, но това е естествената динамика на света. Появяват се нови продукти, услуги, нови технологии. Има и нещо специфично за пандемия поради режима на затваряне – извънредни методи за достъп до пазара. Нещо, което може би щеше да се случи след няколко години в естествения си ход, но пандемията ускори тези процеси.

Такъв пример е увеличаването на делът на електронната търговия и увеличаването на плащанията през различни инструменти и намаляване на плащанията в брой. Промени се и потребителската кошница – хора, затворени по домовете, си просто нямаха нужда от дрехи от последния писък на модата, защото няма къде да ги носят и не излизат никъде. Наблюдаваме и срив на търсенето на стоки, свързани с пътуванията и услуги, транспортни средства.

– Печатат ли се френетично пари в Европа и България, които номинално не са покрити с нищо?

Отдавна не знам някоя централна банка да следи покритието на паричната емисия. Други са движещите мотиви и целите на паричната политика. България не провежда такава – у нас предлагането на пари е изцяло зависими от предлагането на евро. Когато в БНБ постъпи едно евро ние издаваме два лева. Тук не би трябвало да търсим самостоятелни мерки за парично предлагане.

Навсякъде другаде по света наблюдаваме повишено парично предлагане. Това е съвсем тенденциозно с оглед на поддържане на икономическата активност и поддържане на отрицателните лихвени проценти. Не бих нарекъл тази тенденция „френетична“, няма някаква съществена промяна в прекомерно увеличаване на паричното предлагане. Сега покрай анонсирането на огромните финансови ресурси за справяне с пандемията можем да очакваме и повишено парично предлагане и в САЩ и ЕС. Няма сериозно изменение в сравнение с периода преди кризата.

– За какво ще се ползват най-вече парите за възстановяване от ковид? Има ли шанс да се възползваме от тях за модернизиране на производства, дигитализация? Изобщо доколко сте оптимист, че зелената трансформация ще се случи в България?

Тя ще се случи навсякъде по света. Защото за това има предвидени средства. Забележете, че това, което наблюдаваме като промени в структурата на стопанството няма корени на родна земя в една огромна част от процесите. Т.е. рефлекторно е – двигателят на тези промени не са български фирми, а предимно чуждестранни, които намират в България поле за изява. Това не е свързано непременно с огромни инвестиции. Напротив – огромните промени в стопанството се диктуват от отрасли с ниска норма на инвестиции – това аутсорсинга, софтуерна промишленост, услуги. Там инвестициите са малки, а резултата голям. Т.е. предполагам, че в България ще намерят място за дейност европейски инвеститори с интерес от изнасяне на инвестиции от Турция и Гърция. Но не точно капиталните вложения са водещи – водещ е мотивът за преместване на мястото на дейност в България при относително скромен обем на инвестициите.

– Това за леките индустрии е добре, но какво се случва с тежките такива? Като например въглищни централи и други подобни?

Отиват си. И си отиват не само у нас, но и в много други държави, включително в такива, които имат голям дял от тази генерация в общия си обем на потребяваната енергия. Типичен пример е Полша. Отиват си, както си отидоха конските каруци, дилижанса и отрасли, които в един момент изживяват наличното икономическо пространство, в което могат да съществуват.

– Какво означава децентрализация на производството на електро и топло енергия и изместване на тези производства по-близо до потребителите?

Означава една красива мечта. Трябва да има такива мечти, за да може търсенето на варианти да върви в тази посока. Още от времето на великия спор, „войната на токовете“, времената на Джордж Уестингхаус, Томас Едисон и Никола Тесла, този въпрос си стои – проблемът за ниската генерация, малките разстояния за пренос. Както е известно печели проектът на Уестингхаус и Тесла, който е за дистанционна генерация.

- реклама -