„Екзакта“: ГЕРБ е първа политическа сила, за второто място се конкурират три партии

Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент. Това показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено със собствени средства в периода 6-12 октомври сред 1025 души.

ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания на Екзакта. Не толкова стабилни изглеждат нещата, обаче, когато става дума за подреждането на следващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат ПП, ИТН и БСП, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.
Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията.
Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и  двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. „Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие.
На политическата сцена има нов играч /ПП/ припознаван от немалко българи като лицето на промяната, посочват от Екзакта.
Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли, биха се преориентирали към ПП през ноември, показват анализите на Екзакта.
От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.
Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове, показва проучването. Цифрите показват, че 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.
52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклараращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.

Над средната мобилизация за гласуване на президентските избори е регистрирана сред мъже, сред високообразовани хора, както и сред жители на областните градове. По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ИБГНИ са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и две трети от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент, сочат изводите от проучването.

 

- реклама -