Екзакта: ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ” и ДПС – сигурни участници в следващ парламент

17,6% от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас.

Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и жители на селата. 34% определят интереса си към политиката като слаб, при това от дълго време насам.

Други 22,9% заявяват, че напоследък са загубили интерес към политиката у нас, като по-често това твърдят жени, хора на възраст между 40 и 60 г., респонденти със стандарт над средния, но и крайно бедни българи, както и жители на селата.

Това показват данните от представително изследване на Екзакта за месец декември.

Значителен е превесът на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%).

Едва 7,7% от интервюираните посочват, че напоследък расте интересът им към политиката. Това са предимно образовани хора и десни избиратели. 17,8% са българите, които твърдят, че по принцип много се интересуват от политика и запазват и към момента този си интерес.

От началото на протестите (през юни т.г.) има спад в одобрението на повечето държавни институции и ръст на негативните оценки за тях. Това важи най-вече за парламента, съда, прокуратурата и правителството. В края на 2020 г. най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях одобрението е по-висок дял от неодобрението), а най-малко одобрявани са съдът, прокуратурата и парламентът. Парламентът е институцията с най-високо неодобрение през 2020 г. Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на парламента през декември е 19,1% : 69,1%, спрямо съда това съотношение е 16,3% : 61,4%, а спрямо прокуратурата е 20% : 57,2%.

Правителството губи 6% одобрение от началото на протестите и добавя близо 10% неодобрение за същия период. Неодобрението към работата на кабинета през декември е значително по-висок дял от одобрението (61,3% : 28,4%).

Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9%, а неодобрението – 37,6%. За последната година той губи 10% одобрение и добавя 12% неодобрение.

От началото на протестите се променят по-видимо и обществените нагласи към управляващите.

Председателят на парламента Цвета Караянчева добавя 16% неодобрение за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6%, а одобряващите я са 22,3%. Висока е подкрепата за нея в ГЕРБ – одобряват я 77% от избирателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% одобрение от началото на протестите. През декември той е одобряван от 31,6% от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95% от избирателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3%, а неодобрението му е 57,7%.

Корнелия Нинова е най-одобряваният председател на парламентарна група с одобрение от 23,4%, следвана от Даниела Дариткова с 22,0% одобрение. Нинова леко повишава одобрението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за лидер на БСП. Понастоящем я одобряват 88% от избирателите на БСП.

С приближаването на редовните парламентарни избори нараства обществената увереност, че ГЕРБ ще изкара пълния си управленски мандат.

Делът на очакващите ГЕРБ да завърши докрай мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е вече 64%. Допускащите възможността за предсрочни парламентарни избори са намалели двойно през декември в сравнение с юни (8%:16%).

Отговорите на открит електорален въпрос в настоящото изследване показват, че сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ” и ДПС. Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е от порядъка на 2% (18,6%:16,5%). „Има такъв народ” са трети с 9%. На 5,4% възлиза електоралната тежест на ДПС. Шансове за следващ парламент имат Демократична България с 3,9% електорален дял и Обединени патриоти с 3,5%. Потенциалът на ДБ и ОП би могъл да работи за тях в следващите месеци.

Лек ръст бележи електоратът на „Изправи се. БГ”, който през декември възлиза на 2,4%. Формацията на М.Манолова е посочвана като самостоятелна партия извън коментираните коалиционни формати с нейно участие. „Републиканци за България” на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат потенциал, който предстои да видим дали ще усвоят в следващите месеци.

Нагласи към позицията на България по отношение на Северна Македония

Въпросът дали трябва да дадем втори шанс на Република Северна Македония да започне преговори с ЕС за членство не получава еднозначен отговор в декемврийското изследване на Екзакта. Според 46% от българите не трябва да даваме втори шанс на РСМ да започва преговори с ЕС, докато не бъдат окончателно разрешени спорните въпроси. Сред останалите 53% от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека – 14% биха дали втори шанс на Македония до края на годината, ако РСМ демонстрира добро отношение и декларира готовност да решава спорните въпроси, а втората е по-твърда – 39% биха дали втори шанс на РСМ по-нататък във времето единствено ако има конкретни доказателства, че се решават спорните въпроси между двете страни.

Общественото мнение за мерките на правителството за справяне с КОВИД 19

79,6% от българите одобряват въведените от правителството мерки за ограничаване на разпространението на КОВИД 19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4% са против тях. Против мерките са най-често млади хора на възраст под 30 години (37% от тях), нискообразовани и бедни респонденти. Най-много противници на мерките има сред живеещите в градовете-областни центрове и сред жителите на малките градове на страната.

94,9% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че спазват въведените от правителството мерки, а 5,1% посочват, че не ги спазват. По-често мерките не се спазват от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от бедни, от роми и от жители на малките градове и на селата.

По-голямата част от респондентите – 69,5% твърдят, че вярват на официалната информация за разпространението на КОВИД 19 у нас, а 30,5% не вярват (като по-често не вярват представители на онези групи и прослойки, които не спазват мерките).

23,2% от българите посочват, че биха се ваксинирали срещу КОВИД 19, а 41,1% заявяват, че не биха го направили. 35,7% се колебаят и за да решат дали да се ваксинират се нуждаят от повече информация за ефективността на ваксините и за страничните им действия. По-често са склонни да се ваксинират мъже, хора на възраст между 40 и 60 години и жители на столицата. Най-често посочват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.

- реклама -